1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр.София, 18.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1009 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3739/19.12.2013г. подадена от Н. Г. К., чрез адв.Е. Н., срещу въззивно решение №4486/07.11.2013г. по възз.гр.д.№70/2013г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е частично отменено и частично потвърдено Решение №3781/02.11.2012г. по гр.д.№128/2011г. на РС – Гоце Делчев, като жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма]- [населено място], общо сумата 7 419.23 лева.
В касационната жалба се поддържат доводи, че решението на ОС – Благоевград е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се иска касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по следните въпроси /уточнени от касационния съд, съгласно разрешението по т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК/, а именно: 1/ Допустимо ли е въззивният съд да възприеме различна от дадената от първоинстанционния съд, правна квалификация на предявените искове; 2/Допустимо ли е съдът „да подмени волята на ищеца, обективирана в петитума на исковата молба“, въприемайки фактически твърдения, непосочени от страната; 3/ „Следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на доказателства от страна на касатора за възстановената от него сума от 1000 лева, преставляваща служебен аванс на дружеството, което не спазва Закона за счетоводството“; 4/ „Следва ли съдът да излага подробни мотиви към определенията си, постановени в хода на съдебното производство, или е достатъчно да използва формални изрази и фрази“.
Ответната страна по жалбата [фирма] в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
С въззивното решение е прието, че страните са били в трудово правоотношение за длъжността „търговски сътрудник“ /директор маркетинг и продажби/ от 08.09.2008г. до 10.10.2010г., като след прекратяване на трудовия договор, К. не отчел и не възстановил на дружеството служебен аванс в размер на 1000 лева, получен на 12.09.2008г. Освен това, във връзка с възложените му трудови задължения, по извършени доставки на минерална вода на [фирма] в периода м.10.2008г. – м.01.2009г., касаторът получил от купувача цената на продадената стока – 6 419.23 лева / по представените четири фактури/, но не я предал на [фирма]. За получените суми, К. подписал представените по делото протоколи и разписка. Оспорването на същите в хода на делото, въззивният съд е приел за недоказано, с оглед приетото заключение на тройната съдебно-графологическа експертиза, обясненията на касатора и останалите събрани по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-икономическата експертиза. Обсъждайки обстоятелствата, изложени в исковата молба и анализирайки събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че отговорността на ответника към дружеството-ищец следва да бъде ангажирана не в хипотезата на чл.59 ЗЗД, както е приел първоинстанционният съд, а по чл.55 ал.1 предл.3-то за сумата 1000 лв. и по чл.203 ал.2 предл.1-во КТ за сумата 6 419.23 лева.
С оглед на така възприетото от въззивния съд, поставения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос №1 обосновава решаващите му изводи, но същият е решен в съответствие със задължителната практика. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. правната квалификация се определя въз основа на твърдяните от ищеца правопораждащи факти. В своята задължителна и константна практика В. съд и Върховният касационен съд последователно са се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът трябва да разреши правния спор съобразно отправеното искане за защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на страните и приложимия материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, съгласно указанията в ТР №1/2013г. ОСГТК /т.1,т.2 и т.3/ и ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК /т.19/. Нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право.
В случая, съдът в кръга на правомощията си като въззивна инстанция е субсумирал установените факти под приложимата материалноправна норма, с което не е допуснал отклонение от задължителната съдебна практика.
Отговорът на поставения в изложението въпрос №2, следва от изричната разпоредба на чл.6 ал.2 ГПК – предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В съгласие с принципа на диспозитивното начало се е произнесъл и съдът по настоящото дело.
Въпроси №3 и №4 не са с характер на такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, поради което по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка за селекция на жалбата. Въпрос №3 е фактически, а не правен и касае оспорване на възприетите от въззивната инстанция фактически положения, обсъждането и оценката на събраните по делото доказателства. Въпрос №4 е неотносим, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда в атакуваното решение. Същият визира евентуално допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение, което може да бъде предмет на обсъждане и проверка при разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване, условията за което в случая не са налице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4486/07.11.2013г., постановено по възз.гр.д.№70/2013г. на Окръжен съд- Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.