О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1116
гр.София, 04.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4056 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. К. от [населено място] чрез адв. И. С., срещу Решение № 145/20.03.2013 г. по въззивно гр.дело № 102/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 209/19.12.2012 г. по гр.д. № 815/2012 г. на РС – Ихтиман. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] – [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за изплащане на обезщетение за времето през което работникът е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, в размер на сумата 3516 лева.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, с оглед правомощията си по чл.288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въъззивният съд е отхвърлил предявените искове като е приел, че по делото са представени доказателства, установяващи състоянието на престой, поради което основанието за извършване на уволнението – чл.328 ал.1 т.4 КТ – е установено. Прието е, че със Заповед № 121/27.06.2012 г. на изпълнителните директори на ответното дружество е спряна работата на Цех 1, в който е работил и жалбоподателят, за времето от 27.06.2012 г., до 31.07.2012 г. вкл. Установено е, че за изследваното време, поради липса на поръчки, звеното действително не е работило, всички машини са били почистени и измити и жалбоподателят не е изпълнявал фактически трудовите си задължения, като бездействието е било резултат от реално спиране на работата. Съдът е посочил, че факта на спиране на работата не е оспорен от страните по делото, а основните възражения на жалбоподателя са били свързани с последвалите обявяването на престоя действия на работодателя, а именно: че последният не е предложил на работника си възможностите по чл.120 КТ – да промени едностранно мястото или характера на работата; да му предостави правото да ползва платеният си годишен отпуск / чл.173 ал.7 т.1 КТ/; да ползва неплатен отпуск по чл.160 КТ; да установи работниците в престой с последиците по чл.267 ал.1 КТ; а направо е предприел прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл.328 ал.1 т.4 КТ. Направен е извод, че в случая, посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, не се обхваща от закрилата на чл.333 ал.1 КТ и не изисква извършване от страна на работодателя на подбор по чл.329 ал.1 КТ.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по значимите за изхода на делото въпроси, а именно: 1/ При установен престой на работата в предприятието, или в негово звено, работодателят свободен ли е да избере всяка една от законовите възможности, с които разполага по КТ и едва след това / на последно място/ да пристъпи към прекратяване на трудовия договор с работника на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ; 2/ Да се даде тълкуване на понятията „спиране на работата” и „намаляване обема на работа”. Счита, че по отношение на тези въпроси е изпълнено основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно – същите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК, въпросът е от значение за точното приложение на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Обосновка, с какво разглеждането на поставените от касатора въпроси ще допринесе за точното приложение на закона, или за развитие на правото, в изложението липсва. Изтъкнатите във връзка с въпросите съображения, на практика съставляват доводи за неправилност на решението във връзка с тълкуване разпоредбите на чл.120 КТ, чл.267 КТ и чл.328 ал.1 т.4 КТ, които могат да бъдат предмет на обсъждане в производство по чл.290 ГПК, но не и в настоящото производство. Касаторът фактически търси отговор на въпроса дали уволнението е било законно и от там дали решението, с което то не е отменено е правилно.
Както се посочи и по-горе, за да приеме, че е налице спиране на работата съдът е направил конкретна преценка на релевантните за делото факти и събраните доказателства, тъй като спиране на работата означава временно преустановяване на трудовата функция – на цялото предприятие, на негови отделни звена, или на работата от определен вид. Същевременно самото спиране на работата, по смисъла на чл.328 ал.1 т.4 КТ не подлежи на проверка от съда относно неговата законосъобразност и целесъобразност. Като предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на цитираното основание следва да е установено по безспорен начин спирането на дейността за повече от 15 дни, като през този период работникът или служителят да се е явявал на работа, но реално да не е осъществявал трудовите си функции, поради факта на престой, а не поради други причини.
Целесъобразността, означавана още като оперативна самостоятелност, е установена в закона възможност за субекта в полза, на когото е предоставена да избира измежду няколко юридически равностойни решения, най-целесъобразното. Законодателят е създал в КТ в полза на работодателя правни възможности за избор на юридически равностойни, но в различна степен целесъобразни решения при управление на производството или службата в хипотези, наложени от пазарната реалност. Така при спиране на работата, работодателят може да избира измежду няколко възможности, за да разреши въпросите с трудово правното положение на персонала и по- конкретно въпросите, относно запазването на трудовоправните отношения, или тяхното прекратяване /чл.120 КТ, чл.173 КТ, чл.170 КТ, чл.328 ал.1 т.4 КТ/ – ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК.
Поддържаното в изложението по допускане на касационното обжалване искане за тълкуване на понятията „спиране на работата” и „намален обем на работата” също не може да обоснове основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Цитираните понятия са ясно дефинирани както в правната теория, така и в константната задължителна съдебна практика.
Предвид горното, съдът намира, че повдигнатите от касатора въпроси са неотносими за правния спор и нямат характер на въпроси, чието разрешаване да е обусловило изхода по конкретното дело. Не са изпълнени кумулативните законови изисквания, с които се свързва достъпа до касационно обжалване, поради което настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по формулираните от жалбоподателя въпроси.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145/20.03.2013 г. постановено по въззивно гражданско дело № 102/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: