1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр.София, 15.07.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3832 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. И. Н., представляван от адв.З. П., срещу Определение №53/12.02.2014 г. постановено по гр.д. № 94/2014г. на ВКС, І г.о. С атакувания съдебен акт е постановено връщане на подадената от жалбоподателя касационна жалба, като процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК.
Ответниците по жалбата, в законоустановения срок, не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение, в рамките на иззета компетентност по преценка редовността и допустимостта на подадената касационна жалба с вх.№77643/28.06.2013г., насочена срещу въззивно решение от 29.04.2013г. по възз.гр.д.№11275/2011г. на Софийски градски съд, съставът на ВКС, І г.о., е приел жалбата за процесуално недопустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. Констатирал е, че цената на заявения иск с пр.осн.чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за защита правото на собственост за имота, предмет на спора, е под установения от законодателя праг от 5 000 лв. на допустима обжалваемост на въззивните решения по граждански дела.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Нормата на чл. 280 ал. 2 ГПК /в редакция, приета с изменението й с ДВ бр. 100/21.12.2010 г./ е приложена според точния смисъл на закона. Разпоредбата е формулирана императивно и сочи, че не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В конкретния случай касационната жалба е подадена на 28.06.2013 г., поради което по аргумент от § 25 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Съдебното производство е образувано на 27.05.2005 г. и по силата на § 2 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Съгласно чл. 55 ал.1 б.„б” ГПК /отм./ при искове за собственост цената на иска се определя от 1/4 от данъчната оценка на имота, а ако такава няма – от пазарната му стойност. В случая данъчната оценка за целия имот е в размер на 2 328.60 лева, а за спорната част от 130 кв.м. е посочената и непроменена в хода на делото – 85.80 лв. След като цената на иска е под определения в чл. 280 ал. 2 ГПК минимален праг за достъп до касационен контрол, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му. Правилно съставът на ВКС, І г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като е ограничено от прага на чл. 280 ал.2 ГПК. Поради това атакуваното определение следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 53/12.02.2014г., постановено по гр.д.№94/2014г. на Върховен касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.