Определение №409 от 21.3.2015 по гр. дело №1042/1042 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 409

гр.София, 21.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1042 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба И. Д. Ц., чрез адв. Г. С., срещу въззивно решение №495 от 23.10.2014г., постановено по възз.гр.д.№620/2014г. на Окръжен съд – Перник, с което частично е отменено решение №169 от 12.06.2014г. по гр.д. №887/2013г. на Районен съд- Радомир и вместо това е уважен предявеният от [фирма] – [населено място] срещу И. Д. Ц. иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за заплащане на сумата 5197,78лв. (стойност на установени при извършена отчетническа дейност липси) и ДДС в размер на 1039,56лв.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.1,т.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се посочва хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но липсват формулирани конкретни правни въпроси. Текстът на изложението дословно повтаря съдържанието на касационната жалба.
Ответната страна [фирма] – [населено място], чрез адв. А. Ч., в представения писмен отговор счита, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Kасационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легимитирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
За да постанови решението си по спора за отговорността на работника за вреди, причинени от отчетническа дейност, въззивният съд е приел, че И. Ц. е работил в дружеството-ищец по трудов договор за периода от 02.10.2006 г. – до 12.02.2013г., като от 15.07.2007г. е заемал длъжността „началник участък пещен”; че същият е бил материално отговорно лице и част от задълженията му са включвали съхранението, стопанисването и правилното използване на суровини, материали, консумативи, инструменти, екипировка, флуиди и др. необходими за производството на качествен материал. Установено е и наличието на липси на два вида материали, поради което съдът е счел за осъществен фактическия състав на имуществената отговорност на работника. От приетите по делото доказателства и заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, съдът е стигнал до извод за установена липса на 128 кг никел на катоди на стойност 3 854,99 лв. и на 341 кг ферохром нисковъглероден на стойност 1616,34 лв., за които количества се е задължил отчетникът. Прието е за недоказано поддържаното от ответника твърдение за неизправност на уредите за измерване на наличности, касаещи констатацията на липси на ферохром нисковъглероден. При съвкупната преценка на доказателствата по делото и правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е достигнал до извод за основателност на иска за ангажиране отговорността на отчетника.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които касаторът е обосновал, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото основание за допускане на касационния контрол е поддържал. Страната е дословно е преповторила текста на касационната си жалба, като не е направен и опит за формулиране на правен въпрос.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Недопустимо е съдът да извлича от съдържанието на изложението правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос не налага обсъждане на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетното посочване на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК не обосновава наличието на предпоставките за касационен контрол. Излагането на доводи за неправилност на атакувания съдебен акт не е основание за допускане до касация. Правилността на решението може да е предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 495 от 23.10.2014г., постановено по възз.гр.д. № 620/2014г. на Окръжен съд – Перник.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top