1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1265
гр.София, 12.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря………………. и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5254 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма] – [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. Р., срещу въззивно решение № 1/01.03.2013г. постановено по възз.гр.д. № 12905/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 26.10.2011г. на РС-София и са уважени предявените от А. Е. П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ При съкращаване на всички близки, или сходни длъжности, може ли работодателят да разкрие нови длъжности с различна трудова функция и да обяви „вътрешен подбор за заемането им“; 2/ „Съставлява ли нарушение провеждането на вътрешен подбор“ измежду служителите със съкратени длъжности за заемането на създадените по щат нови длъжности. По отношение на тези въпроси страната счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В представения писмен отговор ответната страна по жалбата поддържа становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на СГС. Изтъква се, че въпросите, формулирани от касатора не са били предмет на решаващата дейност на съда, че същите за първи път се поставят пред касационната инстанция и са неотносими за правния спор. Претендира се присъждане на разноските за настоящото производство.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да уважи предявените от А. Е. П., искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, въззивният съд е приел, че при прекратяване на трудовото й правоотношение за длъжността „специалист логистика и административно обслужване“ в отдел „Логистика и административно обслужване“, в доказателствена тежест на работодателя е било да установи, че е налице реално съкращаване на щата и че законосъобразно е извършил подбор по чл.329 КТ. Съобразно твърденията на дружеството в отговора му на исковата молба, че с влизане в сила на новото щатно разписание от двете бройки за длъжността „специалист логистика и административно обслужване“ е запазена една бройка, но с променено наименование – „специалист М.“, съдът е приел, че работодателят не е доказал да е извършил подбор в съответствие със задължението си и по законовите критерии, установени в чл.329 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Повдигнатите от касатора въпроси в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не обуславят решението на въззивния съд. Това е така поради обстоятелството, че такива въпроси не са били поставяни нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Формулираните въпроси нямат никаква връзка с предмета на делото. Дали „съществува пречка“ при съкращаване на длъжности в едно предприятие, работодателят да открива нови с „различна трудова функция“ и да обявява „вътрешен подбор за заемането им“ и „нарушение ли е извършването на такъв вътрешен подбор“ измежду служители със съкратени длъжности, не са въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл. Същите са неотносими за разглеждания правен спор, поради което какъвто и да е отговорът на тях, те по никакъв начин не биха повлияли на крайния резултат на процеса. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. В конкретния случай тази предпоставка не е налице, поради което няма никакво значение дали тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото основание е релевирано от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
При този изход на делото, основателно е искането на А. П. за присъждане на разноските за настоящото производство, които са в размер на сумата 450 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1 от 01.03.2013г. постановено по възз.гр.д.№ 12905/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор А. Р., да заплати на А. Е. П. от [населено място], [улица], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 450 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.