1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
гр.София, 17.07. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3595 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. К., С. Н. С., А. М. К., Х. С. В. и А. С. В., представлявани от адв. Я. В., срещу Определение №860/19.03.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№609/2013г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено Определение №98/03.01.2014г. по гр.д.№15957/2013г. по описа на РС – Варна за прекратяване на производството по делото, като заведено по недопустим иск, при липса на правен интерес.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационен контрол акт на въззивната инстанция. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение. В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационния контрол се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по процесуалноправните въпроси – „допустим ли е иск за нищожност на отчуждаване на недвижим имот и представлява ли предявеният иск отрицателен установителен иск, че [община] не е станала собственик на недвижимия имот, поради нищожността на отчуждаването”.
Въззивният съд е приел, че от изложените в исковата молба обстоятелства и формулираното искане – „ да бъде постановено на основание чл.2 ал.2 предл.2-ро ЗВСОНИ решение, с което да бъде обявено за нищожно отчуждаването на недвижим имот с площ от 197 кв.м…., към годината на отчуждаването 1965г.” – сочи на предявен иск за признаване нищожност на административния акт, с който е извършено отчуждаването на процесния имот. Посочено е, че за ищите липсва правен интерес от предявяване на такъв иск, тъй като възстановяването на собствеността по силата на рестититуционния закон, настъпва с влизането му сила, при наличие на съответните предпоставки за това. Направен е извод, че обстоятелствената част и петитума на исковата молба не сочат да е предявен отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот срещу ответника [община]. С оглед на това е счетено, че поради липса на правен интерес за ищците от търсената защита, заявената за разглеждане претенция е недопустима и производството по делото е прекратено.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Съгласно разрешението по т.1 от ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.
В конкретния случай, първият въпрос в изложението – „допустим ли е иск за нищожност на отчуждаване на недвижим имот” – е общотеоретично формулиран и без връзка с решаващите изводи на съда.
Вторият въпрос – „представлява ли предявеният иск, отрицателен установителен иск, че [община] не е станала собственик на недвижимия имот, поради нищожността на отчуждаването” – е фактически въпрос. Какъв е иск е предявен, във всеки конкретен случай се определя от изложените в исковата молба обстоятелства, фактически твърдения и от формулираното към съда искане за защита. Очевидно е, че при изложени обстоятелства във връзка с твърдяното от ищците незаконно /нищожно/ отчуждаване на имота през 1965г. и формулирано искане – „да се постанови решение, с което да се обяви за нищожно отчуждаването”, не би могло претенцията им да се квалифицира като друг иск, респ. като отрицателен установителен иск, че [община] не е собственик на процесния имот. Изрично касаторите са претендирали да се прогласи нищожност на отчуждителна процедура, проведена по реда на ЗПИНМ през 1965г., върху имот, притежаван от наследодателката им Ц. Д. К., като са посочили, че в нарушение на ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./, на собственика не е било определено и изплатено обезщетение за отчуждения имот. Позовали са се на разпоредбата на чл.2 ал.2 изр.2-ро ЗВСОНИ, считайки, че имат правен интерес от обявяване нищожността на отчуждаването, след което ще могат да „предявят искане към [община] за обезщетение”. В тази връзка следва да се отбележи, че константната задължителна съдебна практика /т.4 от ТР№6/2005г. ОСГК на ВКС, Решение №240/ 07.04.2010г. по гр.д.№3299/2008г. ІV г.о. на ВКС и др./ приема, че реституцията на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствени закони – З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се осъществява чрез изпълнение на определена административна процедура за възстановяване правото на собственост. Тя е необходима, защото при тази реституция се засягат актове на благоустройствената администрация, което налага предварителна преценка от предметна компетентност за наличие на условията, предвидени в чл. 1 от реституционния закон от оторизирания административен орган и съответно съдебен контрол при негов отказ да реституира имота. Възстановяването на собствеността на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти настъпва след издаването на съответен административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно решение, без които бившият собственик или неговите наследници не могат да се легитимират активно по предявения иск за собственост. Същевременно съобразно § 1 от ПЗР на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, добавящ нови основания в чл. 2 от ЗВСОНИ, се връщат имоти, които са били отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. Това възстановяване става по силата на самия закон, както при всички хипотези по ЗВСОНИ. Реституционното основание по този ред обхваща хипотезите, при които имотът не е бил надлежно одържавен въз основа на национализационен или благоустройствен закон, а е бил завзет от държавата или процедурата за отчуждаване не е била спазена, при което той не може да бъде реституиран като отчужден по някой от визираните в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ и чл. 1 от ЗВСВНОИ по З…. изчерпателно посочени нормативни актове. Ако е разглеждана подобна хипотеза, то незавършената процедура по отчуждаване на процесния имот дава материалноправна легитимация на собственика на имота да предяви ревандикационен иск, без да е необходимо приключването на друга административна, респ.съдебна, процедура.
Предвид изложеното, не са налице предпоставки за селектиране на подадената частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №860/19.03.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№609/2013г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.