1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр.София, 13.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2556 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура – София срещу въззивно решение № 1923/21.10.2013 г., постановено по възз.гр. дело № 1410/2013 г. на Софийския апелативен съд. Със съдебния си акт САС е потвърдил решение №8358/13.12.2012г. по гр.д.№13491/ 2011г. на СГС, с което на П. П. И. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, на осн.чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ /ред. до изменението с ДВ, бр.98/2012г. /, в размер на 30 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 06.03.2009г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК с доводи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решения по чл.290 ГПК, по въпросите, свързани с размера на обезщетението за морални вреди и приложението на критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД; установяването на причинно-следствената връзка между обвинението и настъпилите вреди. Тези въпроси, касаторът твърди, че са разрешени от въззивната инстанция в противоречие със задължителната практика, както и че са решавани противоречиво от съдилищата. В тази връзка са представени копия от съдебни актове на ВКС и на САС.
В отговора по касационната жалба, ответната страна П. И. поддържа становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадени в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на САС.
При определяне размера от 30 000 лв. на процесното обезщетение, въззивният съд е взел предвид продължителността на воденото срещу ищеца незаконосъобразно наказателно производство по повдигнатото му обвинение в извършване на три престъпления от общ характер – почти 9 години; тежестта, по смисъла на чл.93 т.7 НК, на престъпленията, за които И. е бил обвинен и впоследствие оправдан; обстоятелството, че за период от 14 месеца му е била наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” и забрана да напуска страната; младата възраст на ищеца; обществения отзвук на случилото се, отражението върху личния и социален живот на лицето, причинените му във връзка с това неудобства, притеснения, загуба на самочувствие и авторитет; степента и интензитета на търпените психически страдания. Същевременно, отчетени са обстоятелствата, че липсва причинна връзка между воденото наказателно производство и твърдените от ищеца вреди, свързани с невъзможността да завърши образованието си в гимназията, в която е учил, а впоследствие да си намери работа. Такава връзка е отречена и за твърдението, че в резултат на притеснения от случващото се, през 2001г. е починал бащата на И.; както и за обстоятелството, че към днешна дата ищецът е несемеен, защото в резултат на преживяното станал подтиснат, затворен и ограничил контактите си. Наличието на причинно-следствена връзка между осъществилия се в случая особен деликтен състав на чл. 2 ал. 1 т. 2 /сега т.3/ от ЗОДОВ и настъпването на установените неимуществени вреди, както и техния вид, характер и интензитет, са подробно обсъдени от въззивния съд при изследване на обстоятелствата, представляващи основанието на предявения иск. Взето е предвид, че самото наказателно преследване по естеството си е дейност, която оказва негативно въздействие върху човешката психика и здраве, рефлектира негативно в отношенията на обвиняемия с неговите близки, приятели, познати. Като е съобразил всичко това, въззивният съд е приел, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди, е справедливо той да бъде овъзмезден със сумата 30 000 лева.
Видно от така изложените мотиви, въззивната инстанция е определила размера на присъденото обезщетение, прилагайки критерия „по справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в ППВС № 4/1968 г., в ТР № 3/22.04.2005 г. ОСГК, както и в установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена съдебна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2 ал. 1 т. 2 / сега т.3/ от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, респ. продължителността на задържането под стража; другите, наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на лицето, респ. върху неговото физическо и психическо състояние, на личния и социалния му живот и т.н. Обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от деликта, като включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които поначало са различни във всеки отделен случай.
Както в обжалваното въззивно решение по настоящото дело, така и в представените от касатора съдебни решения са преценени и обсъдени конкретните обстоятелства, релевантни в отделния случай за определянето на размера на обезщетението, дължимо на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, при прилагане на общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Предвид това, че при всеки от случаите, конкретните обстоятелства са различни, то определяните от съдилищата различни размери на обезщетенията не представляват противоречиво разрешаване, по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, на поставения в изложението правен въпрос.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК, касационно обжалване на въззивното решение по делото не следва да бъде допускано.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1923 от 21.10.2013 г., постановено по възз.гр. дело № 1410/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.