1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр.София, 28.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 951 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на В. Л. Н. от [населено място], представляван от адв. С. П., за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК на влязло в сила Решение № 56/17.01.2014г., постановено по гр. д. № 1055/2013 г. на Окръжен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата на страната срещу отказа на ДСИ при РС – Радомир да прекрати образуваното изпълнително дело №131/2013г.
В писмен отговор, ответникът по молбата за отмяна – Д. Е., представляван от адв. Г. М., поддържа становище за неоснователност на същата и моли за присъждане на разноските в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2/1977 г./ приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор. Безспорно такива актове са решенията /вкл. някои определения/ на съда, постановени в исковия процес.
Същевременно, не може принципно да се отрече правото да бъде атакуван съдебен акт, постановен в производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие. Както се посочва в ТР ОСГК на ВКС № 3/12.07.2005 г. /което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с ГПК от 2007 г./, това производство е двустранно спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител, или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай не попада в горната хипотеза. Атакуваното решение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи материалното правоотношение, а само по процесуални въпроси. Съдът е приел за недопустима жалбата на страната срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и в тази връзка решението има за предмет единствено процесуалната законосъобразност /респ. редовност/ на образуваното и продължаващо изпълнително производство. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 303 ГПК. Отделен е въпросът, че страната не е обосновала по никакъв начин поддържаното от нея основание за отмяна по посочената т.2 на чл.303 ГПК, а в молбата й са изложени само доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Всичко това налага извод за недопустимост на подадената молба по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК.
При този изход на делото, искането на ответната страна за присъждане на разноските за настоящото производство, представляващи 150 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, е основателно, доказано и следва да се уважи.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената молба от В. Л. Н. от [населено място], местност „П.”, бл. ет. ап., представляван от адв. С. П., за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК на влязло в сила Решение № 56/17.01.2014г., постановено по гр. д. № 1055/2013 г. на Окръжен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата на страната срещу отказа на ДСИ при РС – Радомир да прекрати образуваното изпълнително дело №131/2013г.
Осъжда В. Л. Н., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], местност „П.”, бл. ет. ап., да заплати на Д. Г. Е. от [населено място], махала П., [община], направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 150 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.