1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр.София, 06.02. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 7244 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. И. срещу въззивно решение от №518/15.10.2014г., постановено по възз.гр.д.№755/2014г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение №1118/10.07.2014г. по гр.д.№2084/2014г. на РС – Русе. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. И. обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, за възстановяването й на предишната работа и за заплащане на обезщетение.
В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/Законосъобразно ли е уволнение, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, когато съкратената длъжност по трудово правоотношение е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение; 2/ В кои случаи на прекратяване на трудовия договор намира приложение нормата на чл.328 ал.1 т.12 КТ; 3/ Може ли идентичността, респ. различието, на трудовите функции по две длъжности да се установява само на база записаното в длъжностните характеристики. По тези въпроси страната твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, като представя копия от решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Поддържа се и, че отговорът на въпросите има значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Съдът е посочил, че ищцата е работела в ОД на МВР – Р. на длъжността „системен администратор“ в „Пункт за персонализация“ на група „Български документи за самоличност“, за която старото щатно разписание е предвиждало една щатна бройка, като уволнението е извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2-ро КТ – поради съкращаване на щата. Изяснено е, че новото щатно разписание влиза в сила от 27.12.2013г., както и че в него липсва щатната бройка, заемана от ищцата. Заповедта за уволнение е издадена и връчена след тази дата, а трудовият договор е прекратен, считано от 01.02.2014г. След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че работодателят е доказал законността на оспорената заповед – решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган; не са нарушени клаузи на К.; съкращаването на щата е реално – с новото щатно разписание е премахната единствената щатна бройка за длъжността „системен администратор“ в „Пункт за персонализация“ на група „Български документи за самоличност“ и съответната трудова функция; прекратяването на трудовия договор с ищцата е станало след влизане в сила на новото щатно разписание. Обсъждайки представените по делото длъжностни характеристики и свидетелските показания, съдът е приел, че работодателят не е имал задължение да извършва подбор по чл.329 ал.1 КТ, тъй като съкратената длъжност не е еднородна с незакритата длъжност „системен оператор“. Изискванията за заемане /образование, квалификация и др./ на последната са различни, основните й трудови функции също. Отделно от това, съкратената длъжност „системен администратор“ е включвала контролни и ръководни функции по отношение на системните оператори, без възможност за взаимозаменяемост, при отсъствие на системния администратор. По делото е установено, че както старото щатно разписание, така и новото е запазило непроменени бройките за длъжностите „началник група БДС“ и „технолог-администратор“, заемани по служебно правоотношение.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно приетото с ТР№1/2009г. ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая първите два въпроса в изложението, касаещи фактическия състав и приложното поле на разпоредбите по чл.328 ал.1 т.2 и т.12 от КТ, са правно ирелевантни за спора, тъй като не само не са обусловили решаващата воля на съда, но по тях въззивната инстанция не се е произнасяла. Тя не е имала и основание да го прави, доколкото твърдение, че издадената уволнителна заповед е незаконосъобразна на посоченото в нея основание – чл.328 ал.1 т.2 КТ, при фактически осъществено основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.12 КТ, е изтъкнато за първи път едва с въззивната жалба. Отделно от това, по делото не е имало спор, че новото щатно разписание не е създало нови длъжности, определени за заемане по служебно правоотношение, със същата трудова функция, изпълнявана от ищцата, за да бъде предмет на коментар и обсъждане в тази насока законосъобразността на заповедта с оглед записаното в нея прекратително основание по чл.328 ал.1 т.2 КТ. Представените с касационната жалба решения на състави на ВКС, касаещи съпоставката на основанията за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.2 и по т.12 от КТ, са неотносими за спора, тъй като по такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял. Аргументацията в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК по тези два проблема, по същество отразява несъгласието на страната с изводите на въззивната инстанция и направената преценка на доказателствата по делото.
По третия въпрос – как се извършва преценката за идентичност, респ. различие, на трудовите функции между две длъжности и може ли това да стане само на база записаното в длъжностните характеристики – атакуваното решение не противоречи, а съответства на задължителната съдебна практика. Последователно ВКС на РБ е приемал, че за характера и същността на длъжността е от значение не нейното наименование, а правата и задълженията на работника и служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Изводът за идентичност не се извежда нито само от наименованието на длъжностите, нито от механичното съпоставяне на длъжностните характеристики. Преценката за идентичност, респ. за липсата й, се прави на база – естеството и характера на изпълняваната работа, от сравнението на същностните, характеризиращи длъжността трудови функции. В съответствие с тези положения, въззивният съд е направил извода си за липса на идентичност между длъжностите „системен администратор“ и „системен оператор“, обсъждайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, а не само представените длъжностни характеристики. На тази база и след анализ на естеството на възложената работа за двете длъжности е приел, че трудовата функция, изпълнявана от ищцата е съществено различна от тази на „системния оператор“. В тази връзка е направен изводът, че за работодателя не е съществувало задължение да извършва подбор по чл.329 ал.1 КТ, поради което оспорената заповед е законосъобразна.
Предвид изложеното, не са налице поддържаните от касаторката основания за допускане на касационния контрол.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 518 от 15.10.2014г., постановено по възз.гр.д.№755/2014г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.