1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1454
гр.София, 16.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6376 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на О. п.– Х. и на З. В. Д. срещу въззивно решение №324/02.07.2014г. постановено по възз.гр.д.№ 388/2014г. на Окръжен съд – Хасково, с което частично е отменено решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№143/2013г. на Районен съд – Харманли, като на Д. е доприсъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ до размера на сумата 1000лв., а в останалата част решението на първата инстанция е потвърдено П. обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. З. Д. обжалва съдебния акт в частта, с която претенцията й за обезщетение е отхвърлена за разликата до предявения размер от 10 000 лева.
В касационните жалби се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в обжалваните му части.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК П. поддържа, че е налице основанието за допускане на касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния правен въпрос: предпоставка ли е за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, наличието на повдигнато обвинение срещу лицето, когато впоследствие наказателното производство е прекратено на основание чл.21 ал.1 т.1 НПК, поради това, че деянието не е престъпление. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с разрешението по т.7, т.11 и т.13 от ТР№3/ 22.05.2005г. на ОСГК на ВКС.
В изложението на жалбоподателката З. Д. като значим за изхода на делото правен проблем се сочи приложението на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за морални вреди; респ. задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение. Поддържа се основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
К. жалби са подадени в срока по чл.283ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В. съд е приел, че с Постановление от 16.03.2010г. на РП-Д. срещу З. Д. е било образувано досъдебно производство №236/2010г. на МВР – Д., след отделяне на материали от ДП№761/2009г., за извършено престъпление по чл.209 НК. По това производството ищцата е разпитвана само като свидетел, обвинение не й е повдигано и съответно, по отношение на нея, не е вземана мярка за неотклонение. С Постановление от 25.08.2010г. на РП наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление. Предвид така установените факти, съдът е направил извод, че е налице основанието по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /ред., изм. с ДВ бр.98/2012г./ за ангажиране отговорността на прокуратурата за вредите, причинени на Д.. Съобразно характера и степента на установените конкретни негативни последици в личната и социалната сфера на ищцата, на последната е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, а претенцията за разликата до сумата 10 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Повдигнатият в изложението на П. правен въпрос е относим за делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика. С решение №187/13.06.2012г. по гр.д.№1215/2011г. на III г.о. и решение № 341/05.10.2012г. по гр.д.№1310/ 2011г. на IV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че в съответствие с тълкуването на приложимия закон /чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ/, дадено с т.7 от ТР №3/2005г. на ОСГК, и в случаите, когато наказателното производство е образувано срещу определено лице /без да има акт за повдигане на обвинение/ и впоследствие е прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление – е осъществен съставът на деликта по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. У. в цитираната норма израз – „обвинение в извършване на престъпление” – следва да се тълкува с оглед смисъла и целта на специалния закон за отговорността на държавата в лицето на правозащитните й органи, а не в тясното му процесуално значение по НПК, предполагащо повдигане на обвинение спрямо определено лице. Същото разрешение е възприето и от въззивния съд, поради което не са налице препоставки за селектиране на касационната жалба на прокуратурата по формулирания въпрос.
Поставеният в изложението на касаторката З. Д. материалноправен въпрос, касаещ критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, също не обуславя приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05. 2005г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдание, които за всеки конкретен случай са различни.
При исковете по чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са – тежестта на обвинението, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления; продължителността, респ. спазването на разумни срокове при разследването; резултата, с който приключва наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение; отражението на наказателното преследване в личната и социална сфера на лицето и т.н. Присъденото парично обезщетение за неимуществените вреди трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им, без да надвишава общоприетия критерий за справедливост.
Обжалваното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 324 от 02.07.2014г. постановено по възз.гр.д.№ 388/2014г. на Окръжен съд – Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.