1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
гр.София, 27.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2044 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Д. Ц., чрез адв. Г. П., срещу въззивно решение №17700/24.10.2014г., постановено по възз.гр.д. №13587/2013г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №ІІ-56-53 от 09.07.2013г. по гр.д. №48298/2011г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от О. Д. Ц. срещу М. на в. р. на Р. Б. обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.86 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че решението на Софийски градски съд е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса – „дължи ли се възнаграждение на работника при наличие на трудово правоотношение, без да има формално подписан трудов договор по вина на работодателя”. Касаторът твърди, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна М. на в. р., в представения писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в частта, имаща за предмет въззивното решение по претенцията на ищцата за присъждане на неимуществени вреди от противоправно поведение на служители на ответното министерство. Цената на този иск е 1 000лв., която е под минимално установения от законодателя праг за достъп до касационно обжалване от 5 000лв. по граждански дела. Поради това, на основание чл.280, ал.2 ГПК, в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че между страните по спора не е налице валидно трудово правоотношение, което да породи задължение в тежест на ответника за заплащане на трудово възнаграждение. Посочено е, че писмената форма на трудовия договор е условие за неговата действителност и не е допустимо установяването на съществуването на трудово правоотношение със свидетелски показания или други доказателства. Установено е, че такъв писмен договор между О. Ц. и М. на в. р., в изискуемата от закона форма не е сключен. Прието е още, че представените по делото документи – докладна записка и открита грама, не установяват наличие на валидна трудовоправна връзка, която да създаде права и задължения между страните по спора. След обсъждане и съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът е стигнал до извод за неоснователност на претенцията на ищцата за заплащане на трудово възнаграждение в общ посочен размер на сумата от 9600 лв.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос – „дължи ли се възнаграждение на работника при наличие на трудово правоотношение, без да има формално подписан трудов договор по вина на работодателя” – е обусловил правните изводи на съда при постановяване на решението. Същият обаче не покрива основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото, когато законите за непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По повдигнатия в изложението въпрос е налице задължителна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав. С постановени решения по реда на чл.290 ГПК, ВКС последователно е приемал, че трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за неговата действителност. Следователно, за да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления на страните по него, да отговаря на изискванията за съдържание и да е подписан от работника и работодателя. В случай, че не е налице писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но има писмени доказателства, в които се съдържат изявления или индиции за наличието му, определено чрез неговите съществени елементи: място на работа, наименование на длъжността и характер на работата, както и определено трудово възнаграждение, може да се приеме, че работникът или служителят е извършвал дейност по трудов договор. Ако съществуването на трудово правоотношение не е установено с писмени доказателства, съдържащи посочените съществени параметри на трудовия договор, не може да се приеме, че има такъв договор. В този смисъл са решение №907/02.05.2011г. по гр.д. №3725/2008г. на ВКС, І г.о. и решение №612/22.03.2011г. по гр.д. №1024/2009г. на ВКС, IV г.о.
Разпоредбите, уреждащи формата за сключване на трудов договор и последиците от неспазването й са ясни, точни и непротиворечиви, поради което не е необходимо осъвременяване на съдебната практика по прилагането им.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. №148646/ 11.12.2014г., подадена от О. Д. Ц., чрез адв.Г. П., в частта й имаща за предмет въззивно решение №17700/24.10.2014г. по възз.гр.д. №13587/2013г. на Софийски градски съд, потвърждаващо решение №ІІ-56-53/09.07.2013г. по гр.д. №48298/2011 г. на Софийски районен съд, по предявения от О. Д. Ц. срещу М. на в. р. на Р. Б., иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1000лв.
ПРЕКРАТЯВА касационното производството в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №17700/24.10.2014г. по възз.гр.д. №13587/2013г. на Софийски градски съд в останалата му обжалвана част.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
Определението е останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.