1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1455
гр.София, 16.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5856 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Ц. от [населено място], чрез адв.Г. Д., срещу въззивно решение №159 от 29.05.2014г., постановено по възз. гр. д. № 183/2014г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение №86/06.12.2013г. по гр.д.№ 233/ 2013г. на Районен съд – Луковит. С първоинстанционното решение родителските права по отношение на малолетното дете М. И. Ц., родено на 03.04.2002г., са предоставени на бащата И. Ц. Д.; определено е местоживеене на детето при него в [населено място]; режим на лични контакти с майката и дължима от нея месечна издръжка в размер на 100 лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателката поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по следните въпроси: 1/Длъжен ли е съдът да се произнесе по всяка една от предпоставките по чл.59 ал.4 СК при разрешаване на въпроса на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права; 2/Може ли съдът да постанови решението си, без да е обсъдил всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства; 3/Самоволното отнемане на детето, извършено от единия родител и отказът да се върне при родителя, при когото то е живяло до този момент, представлява ли обстоятелство, имащо значение за решаване спора за родителските права; 4/Усвоеното от единия родител поведение на настройване на детето срещу другия родител, следва ли да се вземе предвид от съда, при преценката на качествата на всеки от тях. Тези въпроси се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика /ППВС №1/1974г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/ и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответната страна по жалбата, в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
За да постанови решението си по спора за предоставяне упражняването на родителските права, въззивният съд е приел, че и двамата родители притежават необходимите качества, възможности, условия и желание за отглеждане и възпитание на малолетното дете. В тази връзка са обсъдени представените по делото писмени доказателства, свидетелските показания и изготвените социални доклади. Отчетено е обстоятелството, че след отиването на детето при бащата за лятната ваканция, оставането му там е станало изцяло по негово желание. Посочено е, че фактически, докато родителите са живеели заедно, детето е отгледано и израснало в [населено място], където си е създало приятелска среда и където се чувства по-спокойно и обгрижвано. Обсъдени са представените по делото социални доклади и констатациите в тях, че детето е емоционално привързано към двамата си родители и към разширения кръг от семейството; че преките грижи, полагани от бащата от лятото на 2013г., задоволяват напълно потребностите му, като не е установено контактите с майката да са ограничавани, или препятствани от ищеца. За недоказано е счетено и твърдението за настройване на детето от бащата срещу майката, като по-скоро данни за обратното са установени при изслушването на М. в съдебните заседания. След обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, ръководейки се от интересите на детето и съобразявайки неговата възраст /на 12 години/, пол и заявено предпочитание при кого от двамата родители да живее, съдът е приел , че бащата е по-подходящият родител и на него следва да бъда предоставено упражняването на родителските права. На майката е определен режим на лични контакти и задължение за плащане на месечна издръжка на детето в размер на 100 лв. При извършената комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства е прието, че интересите на детето налагат то да остане при бащата, където са създадени всички необходими условия за развитието му и където М. се чувства в обичайната си домашна, училищна и приятелска среда.
При така изложените мотиви, поставените от жалбоподателката въпроси са годно общо основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда, но в случая не са налице специалните основания по чл. 280 ал. 1 от ГПК за селектиране на жалбата. В. съд е съобразил критериите, установени с ППВС № 1/ 12.11.1974г. и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /напр. № 802/23.03.2011г. по гр.д. №1783/2009 г. на ІVг.о., № 712/15.02.2011г. по гр.д.№81/2010г. на ІІІ г.о. и др./, при преценката на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права.
С ППВС № 1/12.11.1974 г. е прието, че при решаване на въпроса относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства, като по-съществените от тях са: възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след раздялата си, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно – битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага.
В. съд е съобразил добрите родителски и възпитателски качества и на двамата родители, подходящите условия за отглеждане на детето при всеки от тях, грижите и отношението на родителите към детето, както и привързаността му към всеки от тях. В съответствие с посоченото постановление се е ръководил преди всичко от интересите на детето, като е приел, че с оглед съвкупността от критерии подложени на преценка, бащата е по-подходящият родител и на него следва да се предостави упражняването на родителските права. В тази връзка е обсъдено и с каква помощ разполагат родителите, социалната им среда, финансови възможности, пол и възраст на детето, изразеното предпочитание от негова страна, като направените правни изводи са съобразно приетите за установени обстоятелства. Желанието на родителите и това на детето относно упражняването на родителските права са преценени в съвкупност със събраните доказателства. С всичко това въззивният съд е изпълнил задължението си за мотивиране на акта.
Поддържаното от касаторката касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК също не е налице. Съгласно задължителната съдебна практика /ППВС № 1/12.11.1974 г. и решения по чл.290 ГПК на ВКС/ възпрепятстването на контактите на детето с единия родител, настройването му срещу него от другия родител, респ. „задържането на детето” от този родител в нарушение на режима на лични контакти, са обстоятелства, които съдът взема предвид при преценката си на кого да възложи упражняването на родителските права. Те обаче освен, че следва да бъдат установени по делото /за да се счете, че са налице/, се преценят наред с всички останали релевантни факти и обстоятелства. Примерното им изброяване, както се посочи, се съдържа в цитираното ППВС № 1/ 1974г. Сред тях попадат и посочените от касаторката – морален облик на родителя и възпитателски качества. Преценката за тях е съвкупна и се извършва въз основа на ангажираните по делото доказателства, сред които са социалния доклад, свидетелските показания, писмените доказателства, изслушването на родителите и детето и др. При противоречие между тях относно релевантните факти, съдът съобразно общите правила за доказването, формира преценката си на кое доказателствено средство следва да се даде превес. В този смисъл, релевираните в изложението въпроси №3 и №4 по същество са доводи за необоснованост на въззивното решение, относими към правилността на въззивното решение, по които касационната инстанция не се произнася в производството по чл.288 ГПК. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280 ал. 1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Следва да се посочи, че цитираните от касаторката влезли в сила решения не следва да бъдат съобразявани, защото касаят други случаи, при различна от установената в настоящото производство фактическа обстановка.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №159 от 29.05.2014г., постановено по възз. гр. д. № 183/2014г. Окръжен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.