1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
гр.София, 30.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2080 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв.М. С., срещу въззивно решение от 09.12.2014г., постановено по възз.гр.д. №15808/2014г. по описа на Софийски градски съд, с което частично е отменено решение от 24.06.2013г. по гр.д. №35506/2011г. по описа на РС – София и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] – С. срещу З. Г. Г., иск с правно основание чл.207, ал.2 от КТ, за заплащане на сумите – 46 204,02 лв., 30 611,88лв. и горницата над 931,58лв. до 7801,62лв. – претендирана стойност на установени при извършена отчетническа дейност липси.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси /уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС/, а именно: 1) установяването на произхода на липсата освобождава ли отчетника от имуществената отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ; 2) неустановеният произход на липсата условие ли е за прилагане на презумпцията за вина на отчетника; 3) какви са правните последици, когато установеният произход на липсата е свързан с неизпълнение на трудовите функции, или е резултат от небрежност и/или умисъл от страна на отчетника. Касаторът твърди, че първият от поставените въпроси е решен в противоречие с практиката на ВКС, а за останалите, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна З. Г. Г., чрез адв. Т. И., в представения писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от [фирма] – С. срещу З. Г. Г. иск с правно основание чл.207 КТ за пълна имуществена отговорност – заплащане стойността на установени липси от отчетническа дейност. От фактическа страна е прието, че ответникът е работил в дружеството-ищец по трудов договор от 31.10.2008г. и е заемал длъжността „управител на склад” в база Б., в който се съхраняват движими вещи, собственост на М. на о. и Б. а.; че същият е материално отговорно лице и в това качество са му поверени стоково-материални ценности. Посочено е, че за установяването на липсата на 403 броя гуми през 2009г. са извършени три инвентаризации; че процесните гуми са предадени на лицето С. Р. Р., което се е задължило да заплати стойността им, но не го е сторило, както и че дружеството-ищец е знаело за това. В. съд е приел, че произходът на липсите е бил установен, което е довело до отпадане на отчетническата отговорност. След преценка в съвкупност на представените по делото писмени доказателства и събраните свидетелски показания, съдът е стигнал до извода за неоснователност на заявената от ищеца претенция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и касационният контрол не следва да се допуска.
Първият поставен от касатора въпрос -„установяването на произхода на липсата освобождава ли отчетника от отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ”- е обусловил решаващите изводи на съда, но същият е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС. Константно е разбирането в съдебната практика, че липсата е вреда с неустановен произход. Тя се състои в недостиг в склада, цеха /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход – няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност, като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. /в този смисъл са решение №56/10.03.2010г. по гр.д. №540/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №423/27.03.2014г. по гр.д. №2145/2013г. на ВКС, IV г.о./
В. съд, като се е съобразил с практиката на ВКС, е приел, че голяма част от твърдяните липси са с установен произход, за което ищецът е знаел много преди извършване на инвентаризациите през 2009г., поради което не може да се обоснове отговорността на отчетника. След като се е установила конкретната причина за липсата /процесните СМЦ са били предадени по устно разпореждане на ръководителя на ответника на третото лице – С. Р. Р., който е бил постоянен клиент на склада и не е отрекъл задължението си за плащане на цената им/, то тогава съставът на увреждането вече не може да се квалифицира като липса и имуществената отговорност на отчетника не би могла да се реализира по реда на специалната уредба по чл.207 ал.1 т.2 КТ. От естеството на имуществената отчетническа отговорност следва, че тя е създадена от законодателя, за да възмезди работодателя за този недостиг, чий то произход не може да бъде установен. Твърденията и изложението на обстоятелствата в исковата молба са в този смисъл, поради което съдът дължи произнасяне по въведения от ищеца предмет на спора и само в тези рамки. Несъставянето на отчетни документи от ответника, неизпълнението на възложените му специфични трудови задължения, евентуално би могло да ангажира друг вид имуществена и дисциплинарна отговорност, но не и тази за липси на СМЦ, при положение, че последните са с установен произход и именно поради това изключват законовото предположение, че недостигът е причинен от този отчетник, комуто ценностите са поверени „под отчет”.
Отговорът на втория въпрос в изложението – „неустановеният произход на липсата условие ли е за прилагане на презумпцията за вина на отчетника”– се включва в изтъкнатото по-горе. Липсата е юридическо понятие за щета, което се гради върху презумпцията за причиняването й от отчетника. Константна е съдебната практика, че именно по това липсата се отличава от останалите състави на увреждане имуществото на работодателя. Установяването на липса на СМЦ възлага в тежест на отчетника да докаже, че не е причинил щетата, или че причиняването й не е извършено виновно. Третият въпрос – „какви са правните последици, когато установеният произход на липсата е свързан с неизпълнение на трудовите функции или е резултат от небрежност и/или умисъл от страна на отчетника” – няма претендираното от касатора значение, защото не покрива общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е обусловил изводите на съда при постановяване на решението. Както е прието с ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационният контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Отделно, както се посочи и в отговора на първия въпрос в изложението, конкретното неизпълнение на трудови задължения от страна на отчетника, когато то не е свързано с причиняване на липси на СМЦ, би могло да обоснове друг вид отговорност, ангажирането на която е въпрос на работодателска преценка.
Ответната страна по жалбата е направила искане за разноските в касационното производство, но не е представила доказателства за направени разходи, поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.12.2014г., постановено по възз.гр.д.№15808/2013г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.