1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
гр.София, 16.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 7181 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане от 16.10.2014 г., постановено по възз. гр. д. № 15878/2013 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.286 ал.2 ГПК е върната касационната жалба на Д. И. Г. и Л. И. Г., като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд – решение от 17.09.2014 г. по възз.гр. д. № 15878/2013 г. на Софийски градски съд.
В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
Ответната страна по жалбата в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена срещу разпореждане, с което е върната подадената от жалбоподателите касационна жалба, тъй като е недопустима, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2, предл.2- ро от ГПК. В. съд е констатирал, че предмет на делото е иск с правно основание чл. 238, ал.5 от КЗ, вр. с чл. 22 ЗЗД за заплащане на сумата 9 611, 84 лева, представляваща застрахователно обезщетение – остатъчна стойност по договор за банков кредит и евентуален иск по чл. 79 ЗЗД, за същата сума, представляваща имуществени вреди от договорно неизпълнение по договора за банков кредит. С оглед на това е прието, че предявените искове, произтичащи от абсолютни търговски сделки по чл.1 ал.1 т.6 и т.7 от ТЗ, са с цена до 10 000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл.2- ро от ГПК.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно както по изложените съображения, така и предвид обстоятелството, че в случая след настъпилото законно правоприемство в процеса на страната на ищците, се касае и за субективно съединяване на искове. Всеки от ищците е легитимиран да търси присъждане на сумата 9 611, 84 лева до размера на собствената си 1/2 наследствена част. Ето защо и при хипотезата на чл.280, ал.2, предл.1-во от ГПК, дори и да се приеме /макар без всякакво основание/, че спорът е гражданскоправен, каквото е твърдението в частната жалба, касационният контрол е недопустим, защото цената на всеки от субективно съединените искове е под 5 000 лева.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.10.2014 г., постановено по възз. гр. д. № 15878/2013 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.286, ал.2 ГПК е върната касационна жалба с вх. №118393/14.10.2014г. на Д. И. Г. и Л. И. Г. срещу въззивно решение 16829/17.09.2014 г. по възз.гр. д. №15878/2013 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.