8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София 15.08.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 август през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2004 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищците К. Й. М. и А. Й. А. срещу определение № 418/23.02.2016 г., постановено по в.ч.гр.дело № 147/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 12021/10.12.2015 г.,постановено по гр.дело № 13445/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение е недопустимост, неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите считат, че в съответствие с доказателствата по делото и с оглед на съдебната практика съдът е длъжен да приеме за разглеждане предявеният по настоящото дело иск и да се произнесе по съществото на спора, че съдържанието на придобивните актове на ответниците в конкретния случай е фактическото основание да се счита, че правото на ищците върху имота следва да бъде признато по съдебен ред. Сочат, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това. Поддържат, че правният интерес е винаги налице, когато правото на собственост е застрашено било от изминалия дълъг период от време, в който не му е дадена поисканата своевременно правна защита от съдебни или административни държавни органи, водеща до правните последици на отказ от правосъдие, респ.правото на собственост е застрашено от действията на трети лица, черпещи права от собственото си недобросъвестно поведение. Правният интерес е винаги налице според жалбоподателите и когато е налице интерес от установяване на действителното правно положение между страните по делото.
Твърдят, че основават правата си от представеното решение № 159/04.12.2006 г. на Районен съд гр. Пловдив по гр.дело № 1288/2006 г., с което е уважен предявеният от праводателят им иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Поддържат, че посоченото съдебно решение, постановено в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е задължително за всички съдилища в страната, така и за всички участващи в съдебното производство по делото-страни-праводатели и правоприемници, че решението е окончателно и разрешава правния спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот със сила на пресъдено нещо. Според жалбоподателите първоинстанционния и въззивен съд са допуснали съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не са се съобразили със задължителността и силата на пресъдено нещо на посоченото решение на Пловдивския районен съд.
Жалбоподателите сочат, че не отговаря на обективната истина и не се подкрепя от доказателствата по делото, че процесната претендирана част от недвижимия имот не е точно индивидуализирана със сегашните си граници и местонахождение, че по гражданското дело пред ПРС има представена съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ надлежна идентификация от месец юли 2007 г. на претендираната част от имота, че такава индивидуализация е направена и с решението на ПРС. Поддържат също, че постановеното определение на Пловдивския окръжен съд е недопустимо, тъй като нарушава един от основните принципи на гражданското право – този за процесуалната икономия, изразяващ се в достъпност и адекватност на действията на съда при произнасяне по търсената от гражданите правна защита на основните им права и интереси. Според жалбоподателите по образуваното гр.дело пред ПРС са събрани и представени достатъчно доказателства, обосноваващи както изрядността на исковата молба, така и нейната основателност.
В жалбата са изложени доводи, че искът по чл.124 е предявен от жалбоподателите, поради изминалия дълъг период от време, дължащ се на факта, че от 2007 г. до настоящия момент не е приключила административната процедура по окончателното възстановяване на правото им на собственост, тъй като последващо решение на службата липсва, както и от факта на продължилият повече от 5 години административен процес, приключил с връщане на правния казус в първоначалното му състояние. С предявеният иск, жалбоподателите считат, че ще могат да оборят и евентуални претенции за изтекла в полза на третите лица придобивна давност, въз основа на самостоятелно, респ. слято давностно владение, тъй като част от имота се владее и ползва от жалбоподателите от 2002 г. до настоящия момент, но на база на цитираните по делото разпоредителни сделки претенции към него имат и трети лица-ответници по настоящото дело, които не владеят целият имот. Поддържат, че ако им бъде дадена възможност с предявеният установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК, с който се цели установяването на правото им на собственост към настоящия момент ще могат да извършат по реда на пълното и главно доказване, доказването на правопораждащите факти, обективиращи правото им сега. Искането е да се допусне касационно обжалване и се отмени определението на въззивния съд, съответно делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. за допустимостта на предявения от жалбоподателите иск по чл.124,ал.1 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 983/29.12.2009 г. по гр.д. № 4305/2008 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. в случай, че е налице влязло в сила съдебно решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ мотивите и диспозитива на същото, които са задължителни за съда и всички граждани и доказват идентичност на част от процесния недвижим имот, както и към момента на колективизацията му, така и към настоящия момент, необходимо ли е окончателно решение за възстановяване на правото на собственост, ведно с придружаващата го скица, при условие, че компетентния административен орган не се е произнесъл вече повече от 10 години, въпреки задължението си, съобразно т.решение № 1/07.10.97 г. по гр.дело № 1/97 г. на ОСГК на ВКС с окончателен акт, от значение за допустимостта на установителния иск по чл.124 ГПК, 3. има ли нарушение на основните принципи на правото и злоупотреба с процесуални права, когато е допусната от съда възможност трети недобросъвестни лица, позовавайки се само на издадени в тяхна полза нотариални актове, без същите да владеят изцяло процесния недвижим имот, когато част от същият се владее от ищците по делото, респ. от трети лица да претендират изтекла в тяхна полза придобивна давност, само и единствено на основание неприключила административна процедура по възстановяването на земеделска земя, както и прекратено гр.дело по чл.124 ГПК оспорващо изцяло материалната и доказателствена сила на единствено притежаваните от тях нотариални актове, без по отношение на същите да е налице третият компонент от правото на собственост – владението, 4. лишени ли са жалбоподателите-ищци от правен ред на защита на техните законни права и интереси с оглед на всичко гореизложено и най-вече относим ли е принципа за процесуална икономия и бързина на съдебното производство, при условие, че е налице писмо изх. № 981/18.02.2016 г. на ОСЗ”Р.” [населено място], съобразно което ще бъдат изправени пред нов съдебен процес с всички произтичащи от това правни последици, но вече и пред неоснователни претенции, заобикалящи закона и водещи до злоупотреба с процесуални права от страна на трети недобросъвестни лица. Втори, трети и четвърти въпроси според жалбоподателите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че пред Пловдивския районен съд е предявен от ищците-жалбоподатели положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК. Посочил е, че в исковата молба са изложени твърдения,че са наследници по закон на Й. И., починал на 15.02.2008 г., че с влязло в сила решение по гр.дело №1288/2006г. по описа на ПРС е бил уважен предявеният от наследодателят им иск по чл.14,ал.4 от ЗЗПЗЗ и е признато за установено по отношение на ответника К. К., че към момента на колективизацията е бил собственик на нива с площ от 0,800 дка. в местността „Поляната“, находяща се в землището на [населено място]. В изпълнение на съдебното решение ОСЗ“Р.“ [населено място] възстановила правото на собственост на праводателя им в съществуващи /възстановими/ стари реални граници с решение №32255/05.11.2007г., но до датата на подаване на исковата молба в съда не е била издала скица за имота. В хода на висящата административната процедура по възстановяване на собствеността К. К. се разпоредил в полза на ответника по делото К. М. със земеделската земя, правото на собственост върху която му било отречено със съдебното решение постановено от ПРС, а последният продал на втория ответник по делото В. А. 500/3771 ид.части от нея. Прието е, че искането от ищците до съда е за признаване за установено по отношение на ответниците, че са собственици по силата на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ на спорния недвижим имот.
Прието е, че първоинстанционното производство е било спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на висящия пред Административен съд – Пловдив правен спор, във връзка с обжалван от ищците на отказ на поземлената комисия за възстановяване на правото им на собственост върху недвижимия имот. С постановено от ВАС решение, преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на наследодателя на ищците.
Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е възобновил спряното производство и е оставил исковата молба без движение за мотивиране на правния интерес от предявения иск, поради наличието на неприключила административна процедура по възстановяване на земеделската земя. С писмена молба ищците са обосновали правен интерес от поддържане на висящността на двете производства съответно на това пред съда и пред ОСЗ“Р.“ [населено място].
Съдът е възприел крайния извод на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения от ищците положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Прието е, че предявеният иск е насочен към установяването на правото на собственост на ищците-сега жалбоподатели към настоящият момент, поради което те следва по реда на пълното и главно доказване да установят този юридически факт. Според въззивния съд в обстоятелствената част на исковата молба ищците релевират спорното материално право и твърдят, че собствеността им е възникнала по силата на наследствено правоприемство от покойния Й. А., поч. на 15.02.2008 г. Прието е, че освен наследственото правоприемство, ищците сочат и земеделска реституция, която не е самостоятелно правно основание за придобиване на собственост, а само основание за възстановяване на действително притежавани в миналото собственически права по силата на конкретен придобивен способ. Прието е също, че възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се извършва само в полза на лица, притежаващи качеството на правоимащи по смисъла на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, т. е. на собствениците на заявената земя към момента на нейното обобществяване, респ. на наследниците по завещание или закон. Изведен е извод, че при предявения положителен установителен иск за собственост те следва да докажат в кумулативно единство два релевантни юридически факта: наследственото правоприемство върху земеделската земя, притежавана от техния наследодател и осъществяване на реституционна процедурата по възстановяването й обратно в техния патримониум така , че имота да бъде индивидуализиран за да съществува като обект на собственост.
Въззивният съд е приел, че в случая процедурата по възстановяването на собствеността на земеделската земя в полза на ищците не е приключила. Приел е, че те се легитимират като собственици с представеното решение №32255/05.11.2007г. на ОСЗГ”Р.”-П., с което е възстановено правото на собственост на праводателя им Й. Т. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници нива от 0,800 дка. в местността „Поляната“, находяща се в землището на [населено място], при съседи: част на Г. С., път, част на К. К.. Посочил е, че решението на ОСЗГ”Р.”-П. не е съпроводено със скица на имота, съгласно разпоредбите на чл.18 ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно посочената разпоредба в актуалната й редакция към решението на Поземлената комисия, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници се прилага скица на имота, заверена от Общинската служба по земеделие и гори, а за имоти в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон – от техническата служба на общината. Според въззивния съд влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Прието е, че след като в случая липсва скица, от която да е видно как се нанася възстановеният имот на земната повърхност и с оглед липсата на индивидуализация на имота с реалните му граници не може да се определи възстановеният имот като самостоятелен обект на правото на собственост. Според въззивния съд при отсъствие на тази индивидуализация на имота решението на поземлената комисия няма все още конститутивно действие и не легитимира праводателя на ищците, като носител на правото на собственост. Формиран е извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, като предявен при липса на правен интерес, тъй като реституционната процедура относно процесния имот не е окончателно завършила.
Преценено е за неоснователно оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството по делото, вместо да го спре до приключване на реституционната процедура на земеделската земя. Според въззивния съд с процесуалната разпоредба на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е предоставена възможност на съда да спре производството по гражданско дело, когато правилното решение по делото е обусловено от съдебен акт, който следва да бъде постановен по друго гражданско или административно дело, без значение кое от висящите дела е образувано първо. Формиран е извод, че липсва основание за спиране на производството по делото при условията на чл. 229,ал.1, т.4 ГПК, поради висящо административно производство пред компетентния административен орган.
С оглед на посочените съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прието, че предявеният положителен установителен иск е процесуално недопустим.
По правните въпроси:
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание жалбоподателите са цитирали решение № 983/29.12.2009 г. по гр.дело № 4305/2008 г. на ВКС, I г.о.,постановено по чл.290 ГПК. Към изложението не е приложено това решение в цялост. От извършената служебна справка, извършена от съда се установи, че отговор на така поставения правен въпрос в решението не се съдържа. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/07.10.1997 г. по гр.дело № 11/97 г. на ОСГК на ВКС, приложено към изложението. Според т.1 от това тълкувателно решение решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. За да се определи в кой момент се поражда конститутивния ефект на решението на ОСЗ следва да се вземе в предвид редакцията на чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ към момента на постановяване на същото решение. Разпоредбите на чл.18ж,,ал.1 ППЗСПЗЗ са приети с изменението с Д.в.бр.34/92 г. С първоначалния вариант на текста е предвидено, че с това решение на ПК за възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници се описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността, без изискването да е придружено със скица. До изменението на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ с Д.в. бр.48/95 г.. процедурата по възстановяване на собствеността на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници е завършена и без да има скица и съответно издаденото решение на ПК при посочената редакция на текста поражда конститутивно действие с влизането в сила. След изменението на разпоредбите на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ с Д.в.бр.45/95 г., включително в последната редакция с Д.в.бр.31/2003 г. се въвежда изискването към решението на ОСЗ да е приложена скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии – и от техническата служба на общината. Според чл.18ж,ал.1 ЗСПЗЗ в посочената редакция влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В тези случаи конститутивното действие настъпва само, ако към решението на ОСЗ има приложена скица. С обжалваното определение решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с актуалните разпоредби на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ, тълкувани в съответствие с посочената практика на ВКС относно момента, в който се поражда конститутивния ефект на решението на ОСЗ. С оглед на това не се установява разрешение на правния въпрос относно наличие на правен интерес от търсената защита с предявения положителен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за право на собственост върху процесния недвижим имот в противоречие с практиката на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори, трети и четвърти въпроси от изложението, тъй като същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че втори, трети и четвърти въпроси от изложението не са правни, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се изследва наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 1 и т. 3 ГПК на определението на Пловдивския окръжен съд по поставените въпроси от жалбоподателите К. Й. М. и А. Й. А., чрез адв. Т.Б..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 418/23.02.2016 г. по в.ч.гр.дело № 147/2016 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 8902/21.03.2016 г., подадена от ищците К. Й. М., [населено място],[жк], [жилищен адрес] и А. Й. А., [населено място], [улица], двамата чрез адв.Т. Б., съдебен адрес [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: