3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 363
Гр.София, 10.06.2013 г
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 2856 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. М.-П. от [населено място] чрез пълномощника й адв.К. М. срещу разпореждане от 7.1.2013 г, постановено по гр.дело № 401/2012 г на Окръжен съд Стара Загора, Втори граждански състав., с което е върната подадената от нея касационна жалба вх.№ 15357/8.12.12 г срещу решение № 282/27.11.2012 г по гр.дело № 401/12 г на Окръжен съд-Стара Загора.
В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, а подадената касационна жалба е процесуално допустима, тъй като цената на предявения иск за главницата е над 5 000 лв и не е налице процесуална пречка за подаване на касационна жалба по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК.Моли атакуваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на въззивния съд за администриране на подадената срещу решението му касационна жалба.
Ответниците по касация П. Т. Д. и В. Д. Д. чрез пълномощника им адв.Д. Д. оспорват подадената частна касационна жалба като подържат, че релевантен за касационното обжалване е материалния интерес, а не цената на иска.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима – обжалваният съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, подлежи на обжалване на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 17.11.2011 г П. Т. Д. и В. Д. Д. са предявили срещу А. Н. М.-П. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД в размер на 5 700 лв–представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 2 461, 61 лв-лихва за забава.
С решение от 15.6.2012 г по гр.дело № 6415/2011 г на Районен съд-Стара Загора искът по чл.45 от ЗЗД е уважен за сумата 4000 лв, а искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД е уважен за сумата 1 471, 78 лв, а за разликата над присъдените до пълните предявени размери исковете са отхвърлени като неоснователни.С решение № 282 от 27.11.2012 г, постановено по гр.дело № 401/12 г е потвърдено решение № 689 от 15.6.12 г по гр.дело № 6415/11 г на РС Стара Загора.
На 18.2.12 г ответницата А. М.-П. е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която исковете по чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД са уважени.
С атакуваното определение въззивният съд е върнал касационната жалба като е приел, че съгласно чл.280 ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като искът по чл.45 от ЗЗД е уважен за сумата 4000 лв, следователно обжалваемия интерес е под 5 000 лв.
Определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Със ЗИДГПК /ДВ бр.100/2010 г е изменена разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК като критерият „обжалваем интерес” е изоставен, а ограничението в правото на обжалване е поставено в зависимост от цената на иска.В разглеждания случай цената на иска определена съобразно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК е в размер на търсената сума, която за главницата по чл.45 от ЗЗД възлиза на 5 700 лв.Следователно и с оглед цената на иска,надвишаваща сумата 5 000 лв не е налице хипотезана на чл.280 ал.2 от ГПК и въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане от 7.1.2013 г, постановено по гр.дело № 401/2012 г на Окръжен съд Стара Загора, Втори граждански състав., с което е върната подадената от А. Н. М.-П. от [населено място] касационна жалба вх.№ 15357/8.12.12 г срещу решение № 282/27.11.2012 г по гр.дело № 401/12 г на Окръжен съд-Стара Загора.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Стара Загора за администриране на подадената касационна жалба от А. М.-П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.