1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1462
гр.София, 17.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6331 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ „С. С. К. и М.”– [населено място], чрез адв.С. Н., срещу въззивно решение №1469/17.07.2014г., постановено по възз.гр.д.№1866/2014г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е отменено решение №1749/28.04.2014г. по гр.д.№645/2014г. на РС – Пловдив и са уважени предявените от Е. П. Т. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по следните въпроси: 1/За предпоставките за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 КТ, касаещи възможността работодателят /директор на училище/ да променя, като въвежда с длъжностната характеристика по-високи изисквания за квалификация за заемане на длъжността „главен учител”, съобразно чл.147 ал.1 т.1 ППЗНП и Наредба №5/29.12.1996г. за условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификационни степени; 2/ Може ли въззивният съд да приеме и цени доказателство, което страната е могла да представи пред първата инстанция, но не го е сторила. Към касационната жалба са представени копия от решения на състави на ВКС, в противоречие с които се твърди, че е постановено въззивното решение.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, е представила писмен отговор, в който поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищцата за длъжността „Главен учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – Пиано”, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, е незаконосъобразно. Посочено е, че в случая работодателят /директорът на училището/ не е имал право да въвежда допълнително изискване за професионална квалификация на учителските длъжности, тъй като нормите на чл.124 и чл.124а от ППЗНП във вр. с §7 от ПЗР на същия закон и Инструкция №2/1994г., изключват оперативната самостоятелност на директорите на училища да променят държавните образователни и квалификационни изисквания. При наличието на нормативно установени условия за заемане на процесната длъжност, работодателят не разполага с такава оперативна самостоятелност. На следващо място съдът е посочил, че промяната в условията за заемане на длъжността, на която е работела ищцата, чрез въвеждане с длъжностната характеристика на изискване за притежаване на минимум III-та професионално-квалификационна степен /ПКС/, е незаконосъобразна, тъй като от представеното във въззивното производство писмено доказателство се установява, че ПКС по специалност „Пиано” – няма. В тази връзка е посочено, че от вписаното в уволнителната заповед, не става ясно и за коя специалност работодателят изисква учителят да притежава ПКС, не по-ниска от трета. При тази фактическа обстановка е възприето, че прекратяването на трудовия договор с ищцата е незаконосъобразно и са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
Предвид тези решаващи изводи на въззивния съд, налице са предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия, формулиран в изложението, правен въпрос – за възможността директорът на училище да прекрати трудовия договор за длъжността „главен учител” на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, като въведе с длъжностната характеристика по-високи квалификационни изисквания от нормативно установените в ЗНП, ППЗНП и Наредба №5/1996г.
По приложението на чл.328 ал.1 т.6 КТ има създадена непротиворечива задължителна съдебна практика. Съгласно тази практика, изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието той може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8 ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението /Решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./.
Вторият въпрос в изложението, свързан с приложението на чл.266 ГПК, касае евентуално допуснати процесуални нарушения във въззивното производство, рефлектирали върху обосноваността на изводите на съда, поради което не съставлява основание по чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1469/17.07.2014г., постановено по възз.гр.д.№1866/2014г. на Окръжен съд- Пловдив.
УКАЗВА на жалбоподателя СОУ „С. С. К. и М.”– [населено място], чрез адв.С. Н., в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса по сметката на ВКС на РБ в размер на 126.94 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на разпореждането, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.