4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
гр. София, 14.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд – ГК и Върховният административен съд, в закрито съдебно заседание на седeмнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Мирчев
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Свилена Проданова
Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 27-А по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Пловдив и Районен съд – Пловдив относно компетентния съд, който следва да разгледа молбата на [фирма] по чл.207 ГПК за обезпечение на доказателства по бъдещ иск за вреди с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ против [община]. В молбата се съдържат две искания – за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 6-716-204/29.02.2016 г. на кмета на Район „Т.“, [община], чиято законосъобразност страната сочи, че е предмет на образуваното адм.д. № 1864/ 2017г. по описа на ВАС; и за назначаване на съдебно-оценъчна експертиза на търговски обекти, чието премахване е разпоредено с цитираната заповед, издадена по реда на чл.65 ЗОС.
Първоначално сезираният Административен съд – Пловдив е приел, че съгласно чл.208 ал.1 предл.2-ро ГПК производството по обезпечаване на доказателства за бъдещ иск е от компетентността на районния съд и с определение № 804/25.04.2017г. по адм.д. № 1150/2017г. го е изпратил за разглеждане на РС – Пловдив. Произнасяне по искането за спиране изпълнението на административния акт липсва.
Районен съд – Пловдив е приел, че делото не му е подсъдно. Посочил е, че бъдещият иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ е подсъден на административния съд, който следва да се приеме за компетентен да разгледа и искането за обезпечение на доказателствата по бъдещия иск, тъй като преценката за допустимост и основателност на молбата за обезпечение се прави с оглед допустимостта и предмета на спора по иска, който ще бъде предявен. Освен това е изтъкнато, че по съединеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед единствено компетентен да се произнесе е административният съд.
Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд – Пловдив, по следните съображения:
С влизане в сила на АПК редът за разглеждане на споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове е уреден по принципно нов начин, като компетентен да разглежда същите вече е административният съд. Съгласно чл.128, ал.1, т.6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Цитираната норма въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. Съгласно чл.203 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI-та „Производства за обезщетения” от АПК, като допустимостта на осъдителната претенция е обусловена от предварителната отмяна на административния акт /чл.204 ал.1 АПК/.
Разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗОДОВ регламентира производствата срещу държавата и общините за вреди, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, като искови производства по които компетентен е административният съд и за които са приложими правилата на АПК. Предвид исковия характер на производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, извън няколкото процесуални норми в АПК /чл.204 – чл.207/, субсидиарно приложение съгласно препращащото правило по чл.144 АПК намират нормите на ГПК, т.е. и тези по чл.207 и сл. ГПК за обезпечаването на доказателства.
В хипотезата на субсидиарна приложимост на уредените в ГПК производства и при свързаното тълкуване на нормите по чл.128 ал.1 т.6, чл.203 и чл.144 от АПК, настоящият състав на съда счита, че именно общата компетентност на административните съдилища да разгледат бъдещия иск за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, обуславя и компетентността им да се произнесат по молбата за обезпечаването на доказателствата по този иск и в случаите, когато се касае за претенция, която предстои да се предяви / чл.208 ал.1 предл.2-ро ГПК/. Не е спорно, че преценката за допустимост и основателност на молбата за обезпечение се прави с оглед правнорелевантните факти по спора, предмет на бъдещия иск. В този смисъл, преценка и квалификация на обстоятелствата по бъдещия иск, може да направи единствено съдът, който е общо компетентен да го разгледа, съответно – гражданският или административният съд, съобразно правилата за разпределение на общата компетентност между гражданските и административните съдилища. Поради това, общо компетентният съд е надлежният орган, властен да реши от една страна – необходимо ли е обезпечението, поискано по реда на чл.207 ГПК, налице ли е обезпечителна нужда, а от друга страна – относими ли са доказателствата, чието предварително събиране се иска за висящия или бъдещ спор и налага ли се провеждане на производството по чл.207 и сл. ГПК. В същия смисъл е и постановеното Определение №6 /25.01.2016г. по адм.д.№31/2014г., 5-членен състав на ВКС и ВАС, в което е посочено, че в случаите по чл.208 ал.1 предл.2-ро ГПК субсидиарността /чл.144 АПК/ не е основание за дерогация на подсъдност, предвид изрично уредената от законодателя обща правораздавателна компетенция на административните съдилища по исковете по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Предвид изложеното, съставът на ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по молбата на [фирма] – [населено място] за предварително обезпечаване на доказателства по бъдещия иск с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ е Административен съд – Пловдив, който е съдът по местонахождението на имотите, чието премахване е разпоредено с оспорената Заповед № 6-716-204/ 29.02.2016 г. на кмета на Район „Т.“, [община]. Освен това, административният съд е и единствено компетентен да разгледа съединеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта /чл.166 ал.2 АПК/, по което липсва произнасяне на първоначално сезираният АдмС – П..
Водим от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа подадената от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], молба с вх.№ 7585/25.04.2017г. е Административен съд – Пловдив.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – Пловдив.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Пловдив за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.