О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 10.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ДИАНА ХИТОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 17 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.135 ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Плевен и Административен съд – Плевен за това, кой е компетентният съд, който да разгледа исковата молба на Р. И. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в натрупвана физическа и психическа умора , поява на главоболие и болки в опорно-двигателния апарат, раздразнителност, ниска работоспособност, отслабена концентрация и нежелание за работа, вследствие на неползвани физиологични почивки и такива за хранене по време на 8 и 12- часовите му смени като надзирател в Затвора – Б., в периода от 01.02.2012г. до 31.12.2016г., в размер на сумата 5 000,00 лв., ведно със законната лихва, претърпени вследствие на неизпълнение от страна на ответника на задължението му да организира работното време и почивките на служителите в съответствие с нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.
По делото настоящият петчленен състав от съдии от ВКС и ВАС установи следното:
Исковата молба е постъпила в Административен съд-Плевен. С определение № 143/10.02.2017 г. по адм.д. № 96/2017 г. производството е прекратено и делото изпратено по компетентност на Районен съд-Плевен. Административният съд е приел, че спорът не му е подведомствен. Посочил е, че според чл. 19, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, по отношение на държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в териториалните й служби се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител /ЗДСл/. Съгласно чл. 124 от ЗДСл на административните съдилища са подсъдни споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения и налагането на дисциплинарна отговорност по реда на АПК, а в чл.125 ЗДСл е предвидено, че имуществените спорове се предявяват по общия исков ред. Позовал се е на Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015г. по тълк. д. № 2 /2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС- т.6, според което имуществените спорове, извън глава шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия ред пред гражданските съдилища.
С определение № 734/16.02.2017 г. по гр.д.№ 1211/2017 г. Районен съд-Плевен е прекратил образуваното пред него производство и е повдигнал препирня за подсъдност. Посочил е, че според изложеното в исковата молба ищецът претендира обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, свързани с нарушаване на разпоредби на Закона за здравословните и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, на Наредба № 15/1999 г. на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика и заповеди на министъра на правосъдието. Приел е, че не касае за имуществен спор между страни по служебно правоотношение, а за спор по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ- за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема,че компетентен да се произнесе по предявения иск е Районен съд – Плевен.
Съгласно чл.1 ал.1 и ал.2 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен от АПК. По този процесуален ред подлежат на разглеждане искове за обезщетение на вреди, причинени при или по повод изпълнение на дейност по упражняване на властнически правомощия, свързана с възложените на административните органи и длъжностни лица функции.
С оглед твърденията на ищеца, индивидуализиращи основанието и на предявения иск и заявения петитум, следва извод, че предмет на делото е претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предпоставка за които е съществуващо служебно правоотношение. Цели се ангажиране отговорността на ответника за неизпълнение на задължение, което е имал в качеството си на работодател на ищеца- да организира работния процес в съответствие с изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Нормативните актове, които ищецът твърди, че са нарушени, регламентират правоотношения между административна структура на държавата като работодател и държавен служител. Изпълнението на това задължение не може да бъде определено като изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предявеният иск не се отнася и до възникването, съдържанието и прекратяването на служебното правоотношение или ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, съгласно чл. 125 от ЗДСл.,както и до визираните от чл.128 ал.1 и 2 АПК искания.
От изложеното следва, че предявеният иск следва да бъде разгледан по общия исков ред. Този изход на спора за подсъдност е в съответствие и с цитираното от Административен съд-Плевен Тълкувателно постановление.
По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от ВКС и ВАС
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искова молба, предявена Р. И. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени в размер 5000,00 лв. е Районен съд-Плевен.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд-Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Административен съд-Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.