1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 31.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в петчленен състав, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЖИВА ДЕКОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 10 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.135 ал.4 от АПК.
Образувано е въз основа на определение № 124 от 13.01.2017г. по гр.д.№ 36/2017г. на Районен съд Силистра, с което е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд Силистра и Административен съд Силистра за произнасяне кой е компетентния съд да разгледа иска, предявен от Я. Д. Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 72 625лв., произтичащи от приет от Народното събрание незаконосъобразен акт – чл.27а от Закона за изменение и допълнение на Закона за правната помощ /ДВ бр.28 от 2013г./, съгласно който: „В определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски”, както и от постановени административен и съдебен акт, за които се твърди, че са незаконни. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия състав, след преценка на материалите по делото и изразените становища, намира че компетентен да се произнесе по спора е РС Силистра поради следните факти :
С постановено решение № 6 от 9.01.2013г. по н.о.х.д.№ 1015/2012г. -Я. Д. Д. е бил признат за виновен за престъпление по чл.296 ал.1 изр. трето, във вр.с чл.26 НК, на основание чл.78а ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000лв. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В хода на производството Я. Д. е ползвал правна помощ, но съдът не се е произнесъл по разноските. Те са присъдени допълнително, с определение № 469 от 8.12.2014г., като е бил осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ София сумата от 270лв., представляваща разноски, направени във фазата на ДП № 587/2012г. по описа на ПУП С. за оказаната правна помощ.
Ищецът счита, че тъй като съгласно чл.30 ал.4 от Конституцията „всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или привличането му като обвиняем”и Законът за правната помощ /ЗПП/ изрично предвижда подобна правната помощ, той не дължи възстановяването й. Извлича правото си от чл.47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.5 от Конституцията. Позовавайки се на посочените актове от по-висш порядък, счита че приетият от 41 Народно събрание със ЗИД на ЗПП на 7.03.2013г. /обнародван с Указ № 62 на Президента на 14.03.2013г./ текст на чл.27а ЗПП нарушава негови основни права /без да ги уточнява/. В подадената искова молба – изразява недоволството си и от следните обстоятелства:
– осъден е да възстанови разноските за правна помощ, независимо, че осъдителното му решение № 6 от 9.01.2013г. е постановено преди влизане в сила през м.03.2013г. на нормата на чл.27а ЗПП,
– не му е предоставено решение № СС- 98/99-24281/2013г. от 11.04.2013г. на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, с което му вменено задължението за заплащане на сумата от 270лв., което счита за нищожен акт поради противоречие с горепосочените актове
– на същото основание счита за нищожни постановеното от Силистренския районен съд определение № 469 от 8.12.2014г., като и Тълкувателно решение № 4/2010г. от 19.02.2010г. на Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС, с което е прието, че „подсъдимият, който признат за виновен, на основание чл.189 ал.3 НПК, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита”. Позовава се и на противоречие с постановено от ЕСПЧ решение от 28.11.1978г. /Luedicke Belkacem and Kos v. G./ и на решения № 10 от 6.10.1994г. по к.д.№ 4/1994г., № 3 от 17.05.1994г. по к.д.№ 1/1994г., № 14 от 10.11.1992г. по к.д.№ 14/1992г., № 7 от 2.07.1992г. по к.д.№ 6/1992г., № 21 от 26.10.1995г. по к.д.№ 18/1995г., № 14 от 4.11.2014г. по к.д.№ 12/2014г. на Конституционния съд.
При тези данни, след като е преценил, че е изчерпал всички съдебни и административни процедури в „защита на нарушените му основните права и свободи на Човешко същество и Гражданин на Република България”, Я. Д. Д. е сезирал Административен съд Силистра с осъдителен иск срещу държавата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие „незаконен административен и съдебен акт” и „оклеветяване на доброто” му „име, чест и достойнство пред съгражданите”, като в името на обществото е „незаконно осъден”, което се отразява пагубно на неговия „личен, социален и семеен живот”.
Административен съд Силистра, с определение № 567 от 19.09.2016г. по адм.д.№ 134/2016г., като е преценил, че претенцията е за обезщетение за вреди, произтичащи от акт /определение с което са присъдени разноски за служебен адвокат/, постановен от наказателен съд като правозащитен орган и е с правно основание чл.2 от ЗОДОВ, е прекратил производството и е изпратил делото на РС Силистра.
РС Силистра, с определение № 124 от 13.01.2017г. по гр.д.№ 36/2016г. като е приел, че „претенциите на ищеца категорично не касаят постановения акт на СРС, а основанието на което той е постановен –законодателно решение, обективирано в чл.27а от ЗИД на ЗПП” и като е квалифицирал иска като такъв по чл.1 ал.1 ЗОДОВ – претенция за вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, е прекратил производството и е повдигнал настоящия спор за подсъдност.
Имайки пред вид изложеното и ръководейки се от принципната постановка, че компетентният да се произнесе по спора съд следва да се определи съобразно естеството на спорното право, настоящият петчленен съдебен състав намира, че делото следва да се изпрати на Районен съд Силистра. Според теорията правната квалификация на спорното право се извежда от основанието и петитума на иска, защото ищеца е този, който определя правото, от чиято защита се интересува. При исковете за обезщетение за вреди, причинени от държавата, какъвто е настоящия /при които законодателят е предоставил в ЗОДОВ компетентност и на общите и на административните съдилища/ за определянето на подсъдността на спора от значение е характера на осъществяваната дейност, от която са причинени претендираните вреди. Преценката се прави въз основа на твърденията на ищеца, с които той въвежда предмета на спора /и чрез него надлежните страни/ и търсената защита. Когато исковата молба е неясна /не е изяснен предмета на спора, липсва конкретно посочен ответник/, какъвто е конкретния случай, от значение е нейния смисъл, а не буквалното й съдържание. В случая – заявената претенция е гражданско – правна, тъй като претендираните вреди се твърди, че произтичат от законодателен акт, решения на НБПП, районен съд и Наказателна колегия на ВКС и не са изложени твърдения, те да са свързани с осъществяване на административна дейност.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от Я. Д. Д., с адрес: [населено място] [улица] ет.7 ап.49 искова молба с вх.№ 821 от 14.09.2016г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 72 625лв., е Районен съд Силистра, на когото изпраща делото.
КОПИЕ от определението да се изпрати на Административен съд Силистра за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
3.
4.