2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
С., 04.08.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З. ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д. ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 231/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Х. М. от[населено място] чрез пълномощника му адв. И. срещу решение от12.11.2009 год. по гр.д. № 739/2009 год. на Окръжен съд[населено място], с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд/ основно и допълнително/, постановено по гр.д.№ 1696/2008 год., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] ,[населено място] искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване , причинило инвалидност, представляващи разликата между пенсията и възнаграждението, което би получил ако работеше и получаваше възнаграждение като преносвач — товаро — разтоварач за периода от 08.02.2000 год. до 20.12.2004 год. в размер на 6 822 лв., стойността на безплатната храна и противоотрови в размер на 1255,58 лв., които не е получил, и на безплатното работно облекло и обувки в размер на 324,13 лв. , ведно със законната лихва върху сумите считано от 20.12.2001 год., до окончателното изплащане им изплащане и 190 лв. направени разходи за санитарно- курортно лечение на професионалното заболяване.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени като се присъдят направените в производството разноски.
Ответникът по касация „К. „ АД,[населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. съобразно с правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
С оглед разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК решението в частта, в която са отхвърлени исковете за имуществени вреди в размер на 324,13 лв. представляващи стойността на безплатно работно облекло и обувки, което ищецът не е получил и в размер на 190 лв. направени разходи за санитарно- курортно лечение на професионалното заболяване, не подлежи на касационно обжалване поради което касационната жалба срещу тази част на решението е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК:
На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Едва след като е формулиран такъв въпрос следва да се посочи и обоснове наличието на една или няколко от специалните хипотези на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК , въвеждащи допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване.
В случая тези изисквания на процесуалния закон не са спазени.
Касаторът е посочил общо, че с решението въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС . Посочено е ППВС №4„ от 30.10.1975 год. по гр.д. № 5/1975 год., както и Р № 22/25.02.1982 год. по гр.д.№ 132/1981 год. на ОСГК на ВС. Без да е визиран конкретния въпрос, който с въззивното решение е решен в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС,обаче съдът не може да извърши проверка на визираното от касатора основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК
Отделно от това касаторът се позовава на влязло в сила решение по гр.д. № 366/2004 год. на Пловдивския апелативен съд, с което на касатора са признати претърпени неимуществени вреди от същото професионално заболяване и му е присъдено обезщетение.Направения в обжалваното решение извод, че не се дължат претендираните имуществени вреди обаче не влиза в противоречие с приетото по цитираното решение, че в резултат на професионалното заболяване ищецът е понесъл неимуществени вреди -болки и страдания, които следва да бъдат обезщетение.Исковете за имуществени вреди са отхвърлени не защото не е признато наличието на професионалното заболяване , а защото претърпените вреди не са в пряка причинно следствена връзка с него, доколкото трудовото правоотношение на ищецът с дружеството – работодател са били прекратени на друго основание преди това.Следователно не е налице и основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК макар касаторът да не го визира изрично във връзка със соченото от него решение за присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на изложеното , не са налице условията за допускане на касационно обжалване на решението в тази част.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то
г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Я. Х. М. от[населено място] срещу решение от 12.11.2009 год. по гр.д. № 739/2009 год. на Окръжен съд[населено място], с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд/ основно и допълнително/ , постановено по гр.д.№ 1696/2008 год., в частта , в която са отхвърлени предявените от него срещу „К.“ АД ,[населено място] искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване , причинило инвалидност, в размер на 324,13 лв. – неполучено безплатно работно облекло и обувки и 190 лв. направени разходи за санитарно-курортно лечение на професионалното заболяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.11.2009 год. по гр.д. № 739/2009 год. на Окръжен съд[населено място], с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд в частта в която са отхвърлени исковете на Я. Х. М. срещу „К.“ АД, гр. С. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване , причинило инвалидност, представляващи разликата между пенсията и възнаграждението, което би получил ако работеше и получаваше възнаграждение като преносвач – товаро -разтоварач за периода от 08.02.2000 до 20.12.2004 год. в размер на 6 822 лв. и стойността на безплатната храна и противоотрови в размер на 1255,58 лв., ведно със законната лихва върху сумите считано от 20.12.2001 год., до окончателното изплащане им изплащане.
Определението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страната,с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в останалата част, определението е окончателно.
3
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: