3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
С., 10.08.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. ч. гр.д.№ 286/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община] ,[населено място] , обл. П. срещу определение № 634/26.02.2010 год. по ч. гр.д. № 222/2010 год. на Пловдивския окръжен съд , с което е оставено в сила определение от 12.10.2009 год. на Пловдивския районен съд , VІІІ г.с. , с което е оставена без уважение молбата на [община] за възстановяване на пропуснат срок за подаване на въззивна жалба против постановеното по делото решение от 12.12.2008 год.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона, изразяващо се в неправилно, стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 64,ал.2 ГПК.
Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение ,с което срокът за обжалване на решението с въззивна жалба да бъде възстановен.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване с частна жалба съгласно изискванията на чл. 274,ал.3 във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Като правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК частният жалбоподател сочи този дали трайно поддържаната заблуда на представителя на юридическо лице – страна по дело, че е подадена въззивна жалба, когато всъщност това не е сторено и това е довело до пропускане на срока за обжалване, представлява особено непредвидено обстоятелство по см. на чл. 64,ал.2 ГПК.
Жалбоподателят счита, че разглеждането на този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, което обосновава основание за допустимост на касационната обжалване с частна жалба по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната частна жалба – П. кооперация „З.” –[населено място] –с. Г., [община] , оспорва жалбата досежно нейната основателност по същество, в писмен отговор по делото. Моли обжалваното определение да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о., приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгл.274,ал.3,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въпреки нейната редовност, обуславяща процесуалната й допустимост, с оглед въведената с ГПК / обн. в Д.в бр. 59/20.07.2007 год. / факултативност на касационното обжалване на определенията по чл. 274,ал.3 ГПК, за да бъде разгледана частната жалба по същество, следва да са изпълнени допълнителните изисквания на закона , посочени в разпоредбата на чл. 280,ал.1 ГПК.
На първо място следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. На второ място следва да налице и страната да е обосновала поне един от допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая повдигнатия от касатора – частен жалбоподател въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното определение. Въззивният съд е приел, че заблудата на К. на Общината , че въззивна жалба е била подадена при положение, че такава не е била своевременно депозирана от юрисконсулта на общината в съда , не представлява особено непредвидено обстоятелство по см. на чл. 64,ал.2 ГПК. Становището на съда по този въпрос е обусловило изхода на спора по частната жалба. Разглеждането на този въпрос обаче не е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Във връзка с приложението чл. 37 ГПК / отм/ , който е възпроизведен в разпоредбата на чл. 64,ал.2 ГПК има създадена трайна практика на съдилищата, която е правилна и не се налага нейното преодоляване .Според същата особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 37 ГПК/ отм./, респ. чл. 64,ал.2 ГПК могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми , внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт и др.обективни събития от случаен характер, които обичайно не могат да бъдат очаквани и съответно предвидени и преодоляни.
Неизпълнението на регулярните задължения на юрисконсулта за защита интересите на общината при водените съдебни производства, както и субективните представи на К. на общината досежно изпълнението на тези задължения, не представляват особено непредвидено обстоятелство по смисъла на закона.
Доколкото не е налице сочената от касатора – частен жалбоподател хипотеза чл. 280,ал.1, т.3 ГПК , касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 634/26.02.2010 год. по ч. гр.д. № 222/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: