О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
София 20.09.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: В. Р.
С. Б.
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията С. Б. гр.дело № 97 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. К. К. чрез пълномощник адв.К. Т. срещу решение № 150 от 31.10.11г.по гр.дело № 1621/11г.на Окръжен съд- Бургас,с което е потвърдено решение № ХІІІ – 1262 от 26.07.11г.по гр.дело № 676/11г.на Районен съд – Бургас и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма] [населено място].
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага съдебна практика.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба [фирма] моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 458 от 30.11.10г.на управителя на [фирма],с която е прекратен трудовия договор на ищеца А. К. К., на длъжност „шлосер по РМС”, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ- поради съкращение в щата,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице реално съкращаване в щата; при извършването на подбор ответното дружество като работодател е спазило основните критерии,установени в чл.329 ал.1 КТ, видно от представения протокол за подбор от 10.11.10г.,а по отношение на фактическата преценка на работата на включените в подбора са изложени съображения,че това е въпрос на целесъобразност,която единствено работодателят може да направи,поради което не подлежи на съдебен контрол.
В разглеждания случай е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Правните изводи на въззивния съд по повдигнатия материално правен въпрос за обхвата на съдебен контрол по отношение на извършения от работодателя подбор са в противоречие със задължителната практика на ВКС.В Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012г.на ВКС по т.д.№ 3/2011г.на ОСГК на ВКС е прието,че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока правна квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 150 от 31.10.11г.,постановено по гр.дело № 1621/11г.на Окръжен съд – Бургас.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.