Определение №67 от 3.10.2008 по гр. дело №2801/2801 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67
С., 3.10. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, III г.о. в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
М. П.
изслуша докладваното от съдията Л. Б. гражданско дело № 2801 от 2008 година
Производството е по чл. 280, ал.1, т.З ГПК във вр с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], Добричка обл приподписана от адв. Й. К., срещу въззивно решение № 73 от 14.03.2008 г. по гр. дело № 934/2007 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 15.08.2007 г. по гр.д. № 295/2005 г на Каварненския районен съд в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. С. Д. следните суми: 1. дължимо брутно трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2003 г. в размер на 724.68 лв.; 2.обезщетение по чл.245, ал.2 КТ за забава на задължението за заплащане на брутното трудово възнаграждение в размер на 245.45 лв.; 3. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 1997г.- 28.02.2003 г. в размер на 2 496.12 лв.; 4. обезщетение за забава за изплащането на обезщетението по чл.224 КТ за периода до 22.11.2005 г. в размерна 845.45 лв.
В. решение е постановено по жалбата на [фирма], [населено място] срещу решение № 106/15.08.2007 г. по гр.д. № 295/2005 г. на Каварненския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. С. Д. от [населено място] дължими брутни трудови възнаграждения за м. януари и февруари 2003 г общо в размер на 1026.60 лв.; 325.74 лв. обезщетение за забава на главното парично задължение за периода до подаване на исковата молба; 4 163.43 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и 1 170.46 лв. обезщетение за забава на това задължение за периода до подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главните задължения от предявяване на исковете до окончателното им изплащане, присъдени са разноски и държавна такса.
В. съд е приел жалбата за частично основателна и е отхвърлил частично предявените от Д. С. Д. срещу [фирма] [населено място] искове, както следва: 1. дължимо брутно трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2003 г. в частта за горницата над 724.68 лв. до 1026.60 лв. /присъденият от районния съд размер/; 2.обезщетение по чл.245, ал.2 КТ за забава на задължението за заплащане на брутното трудово възнаграждение в частта за горницата над 245.45 лв. до пълния размер на претенцията от 352.74 лв.; 3. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 1997г- 28.02.2003 г. в частта за горницата над 2 496.12 лв. до пълния размер на претенцията от 4 163.43 лв.; 4. обезщетение за забава за изплащането на обезщетението по чл.224 КТ за периода до 22.11.2005 г. в частта за горницата над 845.45 лв. до пълния размер на претенцията.
Касационната жалба е била оставена без движение от въззивния съд, с указания същата да се приведе в съответствие с изискванията на чл.284, ал.З, т. 1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК.
В изложението е посочено, че обжалваемия интерес е в размер на 3708.33 лв., а основанието за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1,т.З КТ, като е възпроизведен текста на закона.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Д., чрез пълномощникът си-адв. Д.Т. в писмения отговор изразява становище, че жалбата е недопустима.
При проверка на допустимостта на касационното производство, ВКС, III г.о. констатира следното
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. С. Д. следните суми: 1. дължимо брутно трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2003 г. в размер на 724.68 лв.; 2.обезщетение по чл.245, ал.2 КТ за забава на задължението за заплащане на брутното трудово възнаграждение в размер на 245.45 лв.; 3. обезщетение за забава за изплащането на обезщетението по чл.224 КТ за периода до 22.11.2005 г. в размер на 845.45 лв.е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази част се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящия случай обжалваемият интерес по трите обективно съединени иска е под 1000 лв., т.е. под определения в закона размер за допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба в тази част е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивна инстанция по спор за парични вземания, с обжалваем интерес по всеки един от обективно съединените искове по-малък от 1 000 лв
Решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, с която дружеството-касатор е осъдено да заплати на Д. С. Д. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 1997г. до 28.02.2003 г. в размер на 2 496.12 лв. подлежи на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.З ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.З ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед въведеното в касационната жалба основание предпоставка за допустимостта на касационната жалба е наличието на съществен правен въпрос от материалното или процесуалното право, по който въззивния съд се е произнесъл в обжалваното решение, който трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В конкретния случай касаторът бланкетно е посочил хипотезата на чл.280, ал.1,т.З ГПК без да посочи кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл, както и да обоснове наличието на основание по т.З, а именно относно точното прилагане на кой закон и развитие на правото дължи произнасяне Върховния касационен съд.
Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение от 14.03.2008 г. по гр.д. № 934/2007 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 15.08.2007 г. по гр.д. № 295/2005 г. на Каварненския районен съд в частта му, с която дружеството-касатор е осъдено да заплати на Д. С. Д. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 1997г. до 28.02.2003 г. в размер на 2 496.12 лв.
По изложените съображения, В. касационен
съд, състав на III г.о.

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място], Добричка обл. приподписана от адв. Й. К., касационна жалба срещу въззивно решение № 73 от 14.03.2008 г. по гр. дело № 934/2007 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 15.08.2007 г. по гр.д. № 295/2005 г. на Каварненския районен съд в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. С. Д. следните суми: 1. дължимо брутно трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2003 г. в размер на 724.68 лв.; 2.обезщетение по чл.245, ал.2 КТ за забава на задължението за заплащане на брутното трудово възнаграждение в размер на 245.45 лв.; 3. обезщетение за забава за изплащането на обезщетението по чл.224 КТ за периода до 22.11.2005 г. в размер на 845.45 лв. и прекратява касационното производство в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 14.03.2008 г. по гр.д. № 934/2007 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 15.08.2007 г. по гр.д. № 295/2005 г. на Каварненския районен съд в частта му, с която [фирма], [населено място], Добричка обл. е осъдено да заплати на Д. С. Д. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 1997г. до 28.02.2003 г. в размер на 2 496.12 лв. по касационната жалба на [фирма], [населено място], Добричка област, приподписана от адвокат Й. К..
Определението в частта, с която касационната жалба на [фирма], [населено място] е оставена без разглеждане и е прекратено касационното производство в тази част подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top