2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
С., 11,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Х. ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №160/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] –[населено място] против определение №1320 от 20.07.2010г. по ч.гр.д. №345/2010г. на Б. окръжен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е определил като „ общи основания” това, че въззивния съд се произнесъл по „съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос”. Посочил е, че такъв въпрос/ неконкретизиран/ бил налице, тъй като при обсъждане нормата на чл.69, ал.1 т.4 ГПК въззивният съд приравнил института на нищожността с този на унищожаемостта, а двата института били „ съвсем различни” по правни последици, като страната накратко е изложила в какво се изразява, според нея, тази разлика.Поддържано е още, че „освен общите били налице и допълнителни конкретни основания за допускане на касационно обжалване”. Касаторът е поддържал, че въпроса / неуточнен/ не бил решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като нямало такава практика, а освен това считал, че било наложително „ създаване на такава практика и заемане на принципно становище”. Възпроизведен е и текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Дори и да бъде изведен от изложението правен въпрос, какъвто касаторът, въпреки процесуалното си задължение не е формулирал изрично, то той съставлява очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизведено като текст от касатора предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното заявяване, че липсва съдебна практика, което не е и обосновано, тъй като по отношение определяне цената на иска е налице разнообразна практика не само на ВКС, но и на ВС и съдилищата. Не съставляват такива доводи и лаконично маркираното разбиране на страната какъв следва да бъде отговора на поставените от нея въпроси. Освен това липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма,нейната непълнота или неяснота, водят до невъзможност за преценка за наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение акт не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1320 от 20.07.2010г. по ч.гр.д. №345/2010г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:`