ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
С., 10,06,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Х.
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Н. Х.
т. дело № 548 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. от С. против решение от 7.03.2011 г. по гр.д. № 9852/2010 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 22.03.2010 г. по гр.д. № 44446/2008 г. на СРС, с което е отхвърлен искът на касаторът срещу У. Б. АД-С. за установяване, че не дължи в качеството й на поръчител по договор за банков кредит № 247/28.03.2003 г. сумите: 4 950.44 лв. главница и 1 177.33 лв. лихва, както и лихви, разноски и такси по изп.д. № 144 на ЧСИ Д..
Ответното по касационната жалба АД е подало отговор, че същата следва да се остави без разглеждане, а е и неоснователна, като претендира за разноски-юрисконсултско възнаграждение, съобразно пълномощното на лист 30 от първоинстанционното дело.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела.
Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност, а не задължение, и затова определението за разделяне на производството, респ. за съединяване, не подлежи на обжалване. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие.
По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане със законните последици на основание чл.78,ал.3 и 8 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационната жалба на С. Б. от С. против въззивно решение от 7.03.2011 г. по гр.д. № 9852/2010 г. на СГС.
Осъжда С. Б. от С. да заплати на У. Б. АД-С. сумата 650 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: