О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
София, 21.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖД ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 718/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК
Великотърновският районен съд с решение по гр. д. № 525/2007 год. е отхвърлил предявеният от С. Ц. против С. Х. и Т. Ц. , иск по чл. 26, ал. 2, предложение 5 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, удостоверен с нот. акт № 669/11.6.2001 г. , по силата на който Ц. Ц. е продал на С. Х. апартамент в гр. В. Т. , конкретно описан, срещу изплатена сума от 3000 лв., дадена му за издръжка за минало време, сумата 1000 лв., платена от Х. при подписване на акта и срещу задължението на Х. да заплаща на Ц. по 60 лв. месечна издръжка до края на живота му, като продавачът Ц. Ц. си запазва правото да ползва безвъзмездно целия апартамент докато е жив, заедно със съпругата му Т. Ц. , която има право да ползва безвъзмездно целия апартамент и след смъртта на Ц. . Решението е оставено в сила от Великотърновския окръжен съд с решение от 6. 2. 2009 г. по гр. д. № 1189/2008 год..
Ищецът по делото С. Ц. Ц. от гр. В. е подал касационна жалба срещу въззивното решение и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответниците С. Ц. Х. от гр. П. и Т. Д. Ц. от гр. В. оспорват жалбата и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, като е счел за недоказано твърдението на ищеца, че договорът за покупко-продажба е привиден и прикрива действителната сделка – дарение. Съдът е констатирал, че не е налице т.н. „обратен документ”, установяващ действителната воля на страните по договора и е направил изчерпателен анализ на показанията на свидетелите по делото, допуснати на основание чл. 134, ал. 2 ГПК./отм./. Въз основа на гласните доказателства, решаващият съд е приел, че няма данни, страните по договора за продажба на апартамента да са имали други уговорки, различни от съдържанието на оспорвания договор, с които да са целяли надаряването на ответницата С.
В изложението за допускане на касационно обжалване, касаторът С. Ц. твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т. е. позовава се на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доводите на жалбоподателя, обаче, са се ограничили само до възпроизвеждане на текста на закона, без да са изложен съображения по конкретния правен спор и разрешаването му от въззивния съд. В изложението са цитирани две решения на състави на ВКС относно доказването симулативността на договор, но те не могат да обосноват довод, /който жалбоподателят не е заявил изрично/, че е налице противоречие с практиката на ВКС. С цитираните решения е прието, че сключването на симулативна сделка следва да бъде категорично доказано, така както е процедирал и въззивният съд при разрешаване на спора по настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 6. 2. 2009 г. по гр. д. № 1189/2008 год. на Великотърновския окръжен съд по жалбата на С. Ц. Ц. от гр. В. Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: