О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 22.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 311/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Пловдивският районен съд с решение по гр. д. № 5729/2009 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на М. С. , извършено със заповед от 5. 5. 2009 г. на директора на „Д” ЕАД и осъдил дружеството да му заплати сумата 4683.14 лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнението в периода 5. 5. 2009 г. до 20. 8. 2009 г.. Решението е потвърдено от Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 17. 11. 2009 г. по гр. д. № 2731/2009 год.
Ответникът по иска „ Д. хай принт” ЕАД, гр. П. е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта относно обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, с искане то да бъде намалено със сумата 1278.53 лв., която е изплатена на С. на основание чл. 222, ал. 1 КТ.
Ответникът по жалбата М. Б. С. от гр. П. не е взел становище.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение досежно размера на обезщетението за оставене на ищеца без работа поради незаконно уволнение, като е счел за правилен изводът на първоинстанционния съд, че ответникът не е направил валидно изявление за прихващане на това вземане на ищеца с вземането на ответника за връщане на изплатеното на ищеца обезщетение по 222, ал. 1 КТ в размер на 1278.53 лв..
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочено е, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и това е въпросът за преклузия по чл. 133 ГПК. Разпоредбата предвижда изгубване на възможността за писмен отговор, становище, възражения от ответника, както и посочване и представяне на доказателства, ако не упражни правата си в посочени от закона срокове. В случая, обаче, съдът не се е позовал на чл. 133 ГПК, а е приел, че не е налице ясно изразено искане – възражение за прихващане и това становище, първоинстанционният съд е изразил в хода на съдебното производство. Тъй-като възражението за прихващане е част от предмета на спора и разрешаването му има сила на пресъдено нещо – чл. 298, ал. 4 ГПК, следва че волеизявлението за прихващане следва да бъде заявено по начин, аналогичен на заявявяване на иск, т. е., с обосноваване на материалното право, от което произтича вземането, неговата изискуемост и ликвидност. Ответникът е имал възможност до приключване на устните състезания да заяви възражението си за прихващане по съответния начин, след като е бил запознат с преценката на съда, че такова възражение не е направено, но не се е възползвал от тази възможност. При това положение, искането за допускане на касация е неоснователно. С него се оспорва извода на съда относно процесуалните действия на жалбоподателя, но това не е въпрос, определящ разрешаването на спора по искането за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, а още по-малко е въпрос от значение за развитието на правото, каквото е изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения. Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17. 11. 2009 г. по гр. д. № 2731/2009 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на „Д” ЕАД, гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: