Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
гр.София 15.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова в присъствието на прокурора ………………………
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 260 по описа за 2008г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. П. и В. Г. С. против решение от 19.07.07г.по гр.дело № 113/07г.на Окръжен съд-Монтана, с което е отменено решението от 14.06.05г.по гр.дело № 444/99г.на Берковския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявения от М. Г. иск срещу съделителките В. Г. и Ц. П. за извършени подобрения в делбения имот и вместо него е постановено друго,с което претенцията е уважена за сумите по 1888.98лв,дължими от всяка една от ответниците- извършени подобрения в жилищната сграда и по 399.97 лв подобрения в лятната кухня.
В частта,с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне иска на В. С. Г. срещу съделителките В. Г. и Ц. П. за извършени подобрения в имота,въззивното решение е влязло в сила.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– чл.218б б.”в” от ГПК/отм./Молят решението да бъде отменено и делото за бъде върнато за ново разглеждане от друг състав..
Ответницата по касационната жалба М. Г. моли решението да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмена защита.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С решение № 80 от 15.02.07г.по гр.дело № 564/06г. Върховният касационен съд на РБ,състав на І г.о.е отменил въззивното решение на Окръжен съд гр. М.,постановено на 28.02.06г.по гр.дело № 425/05г.в частта,с която делбата е извършена по реда на чл.288 ал.3 от ГПК/отм./чрез поставяне на имота в дял на В. С. Г. и вместо това е постановил изнасяне на публична продан по реда на чл.288 ал.1 от ГПК/отм./ допуснатото до делба дворно място,представляващо УПИ * в кв.29 по плана на гр. В.,цялото от 677 кв.м.,ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и лятна кухня. Въззивното решение е отменено и в частта,с която е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. Г. и М. Г. иск за заплащане стойността на извършени в имота подобрения и производството по делото е прекратено и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С обжалваното решение съдът е приел,че процесният имот,понастоящем изнесен на публична продан, се е владял и ползвал единствено от съделителите В. С. и М. Г. От събраните писмени и гласните доказателства по делото и от заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е направил извод,че съделителката М е извършила подобрения в имота, на обща стойност за жилищната сграда в размер на 11333.90 лв и за лятната кухня-1499.90 лв. Изложени са съображения,че с тези суми се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените подобрения,поради което същите са присъдени в полза на извършителя,които да се заплатят от ответниците съобразно правата им: по отношение на жилищната сграда за Ц. и В. по 4/24 ид.ч.или по 1888.98 лв и от лятната кухня –по 16/60 ид.ч.или по 399.97 лв.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е законосъобразно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./Фактическата обстановка по делото е възприета правилно от решаващия съд. Правните изводи са логични и обосновани. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилен е изводът на съда,че правата на ищцата следва да се уреждат съгласно чл.72 от ЗС- същата може да претендира за направените от нея подобрения сумата,с която се е увеличила стойността на вещта вследствие тези подобрения,тъй като ги е извършила като съсобственик на имота,със знанието и без противопоставянето на съделителките В. С. и Ц. П.
Инвокираният в касационната жалба довод,че претендираните от М. Г. ремонти не представлявали подобрения,а необходими разноски по поддържане и опазване на процесния имот, е неоснователен. При постановяване на обжалваното решение съдът е направил разграничение между необходимите разноски по ползването на имота,които не е включил в присъдената сума и извършените подобрения ,с които се е увеличила стойността на имота/ изграждане на санитарен възел на втория етаж;изграждане на нов водопровод и канализация на втория етаж за баня и тоалетна;изграждане на декоративен цокъл и т.н./. Когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости,които увеличават цената му,но които могат да бъдат отделени от него без съответно да се променя имотът,не е налице подобрение. Това е съобразено от въззивния съд,който е приел,че парната инсталация,както и стилажите в мазето е възможно да бъдат демонтирани,поради което не представляват подобрения.
Неоснователен е и доводът,че претенциите по сметки не са доказани. Представените писмени и гласни доказателства,както и заключението на съдебно-техническата експертиза убедително установяват,че подобренията са извършени от М. Г. ,както и размера им.
По изложените съображения настоящият състав приема,че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение – да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19.07.07г.,постановено по гр.дело № 113/07г.на Окръжен съд – Монтана.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.