Р Е Ш Е Н И Е
№ 487
гр.София 30.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 647 по описа за 2008г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Т. против решение № R-ІІ-169 от 9.10.07г.по в.гр.дело № 1082/06 г.на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 200/29.08.06г. по гр.дело № 657/05г.на Несебърския районен съд,с което е отхвърлен предявения от същата страна иск за признаване за установено по отношение на Н. Д. Ц.,Я. Д. Я.,К. Г. Ж. ,В. К. Ж.,Ж. К. К.,Х. Я. Х. и М. Я. Д.,че е собственик на части от следните недвижими имоти:0.272 дка от им. № 502-в регулацията на гр. О..472 дка от им.пл. № 1* по плана за земеразделяне на землището на гр. О.,представляващ имот с идентификатор 53045.155.19 в кадастралната карта на землището на гр. О.,възстановен на наследниците на Х. Я. П. и 0.520 дка от имот 155015 по плана за земеразделяне на землището на гр. О.,възстановен на наследниците на Д. Г. Г. ,върху които попада бивш имот с пл. № 884 м. Мешелика по неодобрения кадастрален план на гр. О. от 1989г.с площ от 2165 кв.м.
Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– чл.218б б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и искът – уважен.
Ответникът по касационната жалба Н. Д. Ц. моли решението да бъде оставено в сила.
Останалите ответници не заявяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът И е законен наследник на Р. М. ,която от своя страна е наследник на родителите си Г. М. и И. С. ,а ответниците са наследници на Х. Я. П. С решение № 3215/25.10.94г.на ОСЗГ-гр. Несебър на наследниците на Х. Я. е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне върху земеделски земи,в т.ч.имот № 1* с площ от 3.457 дка,част от който се претендира от ищеца- 1.472 дка. Направен е извод,че ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот с договора за покупко-продажба от 20.05.69г.,сключен между наследодателя му И. С. като купувач и продавач – Д. Ж. ,представлявана от баща си Х,тъй като не била спазена изискуемата се от закона нотариалната форма за действителност на договори,с които се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот,поради което въпросният договор не бил годен да породи правните си последици. Обсъден е доводът на ищеца за придобиване на имота по давност,като са изложени съображения,че с оглед ограниченията по ЗРПВПВННИ /отм./и по чл.29 от ЗСГ/отм./ ,а впоследствие и на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ,както и земеделския статут на имота/лозе/ не е изтекла необходимата десетгодишна давност за придобиването му като оригинерен способ. По отношение на другите части от бивш имот № 884 ,върху които ответниците не претендират собственически права,съдът е приел,че същите не са пасивно легитимирани да отговарят по отношение на собственическия иск за тези части.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е законосъобразно. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск е правилен,в съответствие със закона и доказателствата по делото. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./. Правните изводи са логични и обосновани.
Правилно е прието от съда,че придобиването по давност е изключено по отношение на недвижим имот,който е бил земеделска земя. Този придобивен способ е приложим,ако имотът е имал селищен характер и не са били налице ограниченията на закона – по ЗРПВПВННИ/отм./ и по чл.29 от ЗСГ/отм./,а впоследствие и по чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ за придобиването му по давност. Изводът на съда,че процесният имот има земеделски характер,се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на техническата експертизастановено е,че възстановения на ответниците имот по ЗСПЗЗ е земеделска земя в селскостопанския фонд,която се намира извън регулационните очертанията на гр. О.. Правилна е преценката,че въпреки че няма данни дали процесният имот е бил включен в блок на ТКЗС и обработван от стопанството,това не променя земеделския му характер. А щом това е така съгласно чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ ищецът не може да се позове на придобивна давност,тъй като изтеклият давностен срок за имоти,подлежащи на възстановяване на основание ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, не се зачита.
По изложените съображения настоящият състав приема,че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение – да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № R-ІІ-169 327 от 9.10.07г.,постановено по гр.дело № 1082/06г.на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.