ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 228
гр.София 13.03.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 223/2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Д. Н. Й. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 23.07.2007 г. по гр.д. № 141/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което претенциите да бъдат изцяло отхвърлени.
Ответникът по касация С. Г. П. възразява по реда на чл. 218г ГПК /отм./.
Я. Х. Х. и Н. С. С. не са обжалвали решението на въззивния съд.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е недопустима.
С. Г. П. е предявил против асоциация за развитие на икономиката „А”, с. С., община С. дружество по ЗЗД, евентуално против Я. Х. Х., Н. С. С. и Д. Н. Й. – страни по договора за гражданско дружество, иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 9 880 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3897,30 лв. обезщетение за забава за времето 27.12.2001 г. – 27.12.2004 г., както и след тази до окончателното изплащане на главницата в размер на законната лихва.
Производството по исковете против дружеството по ЗЗД е прекратено.
С въззивното решение ответника са осъдени общо да заплатят на ищеца сумите, предмет на исковете.
Д. Н. Й. не може да упражнява чужди материални права, като обжалва въззивното решение в частта, постановено по исковете против Я. Х. Х. и Н. С. С. /арг. чл. 15, ал. 2 ГПК/.
Решението, постановено срещу нея е по искове с цена под 5000 лв. всеки, поради което е изключено от касационен контрол.
Предвид твърденията по исковата молба, а и с оглед вътрешните отношения между ответниците, то от всеки един от тях се претендира по 1/3 от общата сума, което значи, че срещу всеки един е предявен иск за 3 293 лв. по чл. 55 ЗЗД и за 1 299,10 лв. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Това означава, че решението на въззивния съд е окончателно и е влязло в сила при обявяването му.
Родовата и функционалната подсъдност на всеки един обективно и субективно съединен иск се преценява поотделно, освен ако няма друго разпоредено /арг. чл. 103 ГПК/. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 ГПК /отм./ указва начина, по който се определя размера на дължимата държавна такса – върху сбора от всичките суми. Тя няма отношение към хипотезите на чл. 80, б. “б” и чл. 218а, б. “а” и “б” ГПК, които определят родовата и функционална подсъдност, както и допустимостта до касационно обжалване.
В заключение, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като определението, с което е даден ход на устните състезания бъде отменено, а касационно производство прекратено.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си от 11.03.2009 г., с което е даден ход на устните състезания по касационната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Д. Н. Й. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 23.07.2007 г. по гр.д. № 141/2007 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 223 по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, за 2008 г., на осн. чл. 218а, б. “а” ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. 3 ГПК от 2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: