Определение №1416 от по гр. дело №1096/1096 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 1416
                                           София 13.10.2009г.
 
                                           В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1096 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. А. В. от гр. П. чрез адв. Б срещу решение № 340 от 27.02.09г.по гр.дело № 3468/08г.на Пловдивския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 125 от 8.07.08г.,постановено по гр.дело № 309/07г.на Пловдивския районен съд. С него са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД на същата страна срещу „К. –к. Х. Б. К. Б.”АД,Т. П. С. и П. Г. Ф.- П. за осъждането им солидарно да му заплатят обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 11 725.26 лв за период от две години и седем месеца,считано от 20.07.99г.,през който е останал без работа поради незаконно уволнение.
В изложението към касационната жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,без да се излагат конкретни аргументи.
В писмен отговор ответниците по касационната жалба Т. П. С. и „К.- к. Х. Б. К. Б.”АД чрез процесуалния си представител адв. С поддържат,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба,с позоваване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, намира,че същото не съответства на цитираната разпоредба. Законът предвижда произнасяне на въззивния съд по правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая не е формулиран нито материалноправен,нито процесуалноправен въпрос,който е обсъден от въззивния съд. Посочването на предмета на делото не осъществява изискванията на чл.280 ал.1 от ГПК касаторът да посочи конкретен правен въпрос от значение за решаването на спора. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 от ГПК/Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично. В случая е въпроизведен само законовия текст на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,без обосновка. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в противоречие с точното прилагане на закона ,както и е от значение за развитие на правото при непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.49 от ЗЗД.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 340 от 27.02.09г.,постановено по гр.дело № 3468/08г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на П. А. В..
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top