3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1260
София, 06.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело№ 658/2010 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Г. Н. Н. от[населено място] е подал касационна жалба срещу решение на Софийския окръжен съд по гр. д. № 548/2009 г. и приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата М. Д. И. от[населено място] не е взела становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Ботевградският районен съд, с решение от 24. 3. 2009 г. по гр. д. № 501/2008 г. е прекратил брака между Г. Н. и М. И. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената, предоставил на бащата упражняването на родителските права върху детето от брака Н., родено на 17. 5. 2007 г., определил режим на лични отношения между майката и детето, осъдил М. И. да заплаща 120 лв. месечна издръжка за детето и предоставил на Г. Н. ползването на семейното жилище – апартамент в[населено място]. Софийският окръжен съд, с въззивно решение от 12. 11. 2009 г. по гр. д. № 548/2009 г. е обезсилил решението на районния съд и изпратил делото по подсъдност на Софийския районен съд. Окръжният съд е констатирал, че И. като ответница по предявения от Н. иск за развод, с постоянен адрес в[населено място], своевременно е направила отвод за местна подсъдност на делото, като подлежащо на разглеждане от Софийския районен съд, съобразно чл. 105 ГПК. Въпреки основателността на отвода, Ботевградският районен съд е разгледал делото и постановил решение, при липса на процесуалната предпоставка по чл. 105 ГПК, което прави решението му недопустимо. Въззивният съд е констатирал, че преклузивният срок по чл. 119, ал. 3 ГПК за предявяване на възражението за местна неподсъдност на делото пред сезирания Ботевградски районен съд, не е започнал да тече, тъй-като не е налице надлежно връчване на ответницата по делото, на исковата молба и приложенията, ведно с указания за процесуалните й права, по реда на чл. 37 и следващите ГПК. Съдът е посочил, че връчването е недействително поради нарушения по чл. 47, ал. 2 и ал. 3 ГПК – при ненамиране на ответницата на адреса по исковата молба, книжата не са оставени в канцеларията на съда, а в кантората на частен съдебен изпълнител и съдът не е указал на ищеца Н. да представи справка за адресната регистрация на ответницата, както изисква чл. 47, ал. 3 ГПК.
Искането на жалбоподателя Н. за допускане на касация е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че позоваването на въззивния съд на формалното неизпълнение на чл. 47, ал. 3 ГПК представлява произнасяне по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради липса на съдебна практика в тази насока.
Касационният съд счита, че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд точно е констатирал, че са нарушени две процесуалноправни норми относно връчването на исковата молба и приложенията към нея, както и на дадените от съда указания към ответницата за писмен отговор в едномесечен срок – чл. 131 ГПК. Поради тези законови нарушения, съдът е приел, че действията по чл. 131 ГПК не са надлежно извършени, предвиденият срок не е започнал да тече и възражението на ответницата И. за местна неподсъдност на делото пред Ботевградския районен съд, е направено своевременно. Касае се за фактически констатации, които са обусловили извода на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение и препращане на делото за разглеждане от друг първоинстанционнен съд. В случая има разрешаване на процесуалноправен въпрос, но той е съобразен с точното прилагане на закона – първата предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Становището на жалбоподателя, че в случая въззивният съд не е следвало да се ограничи само до формалното неизпълнение на чл. 47, ал. 3 ГПК, тъй-като дори да е била представена справка за адресната регистрация на ответницата, тя е щяла да посочи същия адрес, на който ответницата е била призована, не може да бъде споделено. Стриктното спазване на процесуалноправните норми е задължение на съда и не може да бъде пренебрегвано поради фактическа целесъобразност. Освен това, съдът се е позовал и на чл. 47, ал. 2 ГПК – исковата молба и приложенията не са били оставени в канцеларията на съда, а в кантората на частен съдебенизпълнител, което представлява съществено нарушение и ограничаване на процесуалните права и възможности за защита от страна на ответницата. По изложените съображеншия Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12. 11. 2009 г. по гр. д. № 548/2009 г. на Софийския окръжен съд. по жалбата на Г. Н. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: