О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1718
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1362/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. на Р България срещу въззивно решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 920/2009 год.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и копия от решения на отделни съдебни състави.
Ответницата по касация, ищца по делото, В. Г. С. от гр. С. счита, че няма основание за образуване на касационно производство и жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, като първа инстанция, с решение от 10. 12. 2008 г. по гр. д. № 2017/2004 год. е осъдил П. да заплати на В. С. сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4 НК, за което е образувано нохд № 35/2002 г. на Софийския градски съд. Решението е оставено в сила от Софийският апелативен съд с въззивно решение от 19. 6. 2009 г. по гр. д. № 920/2009 год.. Въззивният съд е приел, че сумата е справедливо обезщетение за за претърпените от С. неимуществени вреди. Констатирано е, че с постановление от 7. 6. 2000 г. С. е била привлечена като обвиняем, впоследствие е изготвен обвинителен акт, за разглеждането му е образувано нохд № 35/2002 г. и с присъда по същото дело, постановена на 19. 5. 2003 г., влязла в сила на 29. 12. 2003 г., С. е била оправдана. Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, че образуваното срещу ищцата наказателно производство, продължило повече от три години, се е отразило сериозно на психическото й състояние, тя е била травмирана от факта, че е подсъдима, което е уронило авторитета й на дългогодишен и отговорен банков служител, била е понижена в службата.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД, липса на единни критерии на отделните съдебни състави за определяне размера на обезщетението. Във връзка с този довод, жалбоподателят представя съдебни решения, с които, на основание чл. 2 ЗОДОВ са присъдени различни по размер обезщетения на отделни лица.
Искането е необосновано, тъй-като присъждането на различни по размер обезщетения за вреди, не е резултат на противоречива съдебна практика, а е обусловено от спецификата на непозволеното увреждане, което е строго индивидуално и пряко обусловено от конкретни фактически обстоятелства, различни при всеки отделен случай. Определеното обезщетение 2000 лв. по настоящото дело е в рамките на законовото изискване за справедливост, не се касае за сума, която драстично надвишава критериите, установени от обичайната практика и съответни на стандарта на живот, поради което не може да се счита, че е налице неточно прилагане на материалния закон.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 19. 6. 2009 г. по гр. д. № 920/2009 г. по жалбата на П. на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: