О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
гр.София, 10.06.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 407 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение от 05.03.2009г. по гр.д. № 569 / 2006г., с което Софийски градски съд е уважил иск на Г. И. И. срещу П. в. на Р. на основание чл.222 КТ.
Жалбоподателят П. в. на Р. , е обжалвал решението на въззивния съд, като е поискал същото да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, прие следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е уважил иск на Г. И. И. срещу П. в. на Р. на основание чл.222 КТ за сумата 2 108,94лева. Съдът е приел, че към 30.06.2000г. ищцата е имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, т.12 КТ със Заповед №92/29.05.2000г., но към този момент тя е имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.328,ал.1,т.10 КТ. Прието е за установено, че към този момент същата е работила повече от 10 години при този работодател и при приложение на разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ съдът е осъдил жалбоподателят да й заплати обезщетение. Съдът е приел, че ищцата е работила в последните две години при същият работодател по служебно правоотношение, но преди това е била в трудово такова с него и общият й трудов стаж при него е над 10 години, поради което й се дължи обезщетение при пенсиониране не в размер на две заплати, а в размер на шест такива, както е предвидено в чл.222, ал.3 КТ.
В изложение, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят-работодател поддържа, че със същото е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно за възможността при прекратено служебно правоотношение на основание чл.105 ЗДСл и заплатено обезщетение на основание чл.106, ал.3 ЗДСл да бъде заплатено и такова по чл.222, ал.3 КТ.
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С изменението на чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл (ДВ, бр.95 от 28.10.2003 г.) е предвидено право на обезщетение в размер на 6 месечни брутни заплати, ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните десет години, а когато е работил по-малко от десет години – две месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Нормата, определяща като основен критерий при определяне на дължимо се обезщетение мястото на работа при прекратяване на слежубното правоотношение, има действие само занапред, тъй като е с материалноправен характер, не й е придадено обратно действие и не намира приложение към процесния случай. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, материалноправния въпрос, по които според касатора се е произнесъл въззивния съд, касае ясна правна норма, която не се нуждае от тълкуване и произнасянето на ВКС по приложението й не се налага. Отговорът няма да доведе до отстраняване на противоречива съдебна практика, което се разбира под точно прилагане на закона и до отстраняване на неясноти във връзка с горепосочената норма, което би било от значение за развитие на правото, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалва
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на решение от 05.03.2009г. по гр.д. № 569 / 2006г. на Софийски градски съд, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по жалба на П. в. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: