О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр.София, 06.01.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1584 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.07.2009г. по гр.д. № 351 / 2009г., с което Ловешки окръжен съд е отхвърлил предявените от Й. Х. М. искове срещу “М” ЕООД – Т. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Й. Х. М. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилища и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът “М” ЕООД – Т. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Й. Х. М. искове срещу “М” ЕООД – Т. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че извършеното със Заповед №30/20.02.2009г. дисциплинарно уволнение на Й. М. на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ е законно, тъй като същата изпълнявайки длъжността медицинска сестра системно е нарушавала трудовата дисциплина, за каквито нарушения по-рано е наказан и с “предупреждение за уволнение”. Съдът е изложил съображения, за това, че заповедта е мотивирана, изслушани са обясненията на служителката, както и че приема за доказано системността на нарушенията по смисъла и на чл.7 от Общи правила за вътрешния трудов ред- неспазване на технологични правила за работа за времето от 10.11.2008г. до 17.02.2009г., довело до вътреболнична инфекция от хепатит “С”, не са вписвани правилно данните за пациентите по история на заболяването, несъставяне на документи за извършени венозни манипулации, изхвърляне на биологични отпадъци не на установеното място, грубо отношение към пациентите. Съдът е констатирал, че за първото нарушение жалбоподателката е санкционирана със заповед за последно предупреждение, но нарушенията са повече от едно и тя не е санкционирана за останалите. При приетото за установено системно нарушаване на трудовата дисциплина съдът е счел, че тежестта на наложеното наказание съответствува на тежестта на извършените нарушения и е приел, че уволнението е законно.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателката е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос, а именно за въпроса при преценка за наличието или не на системност на допуснатите от работника нарушения на трудовата дисциплина следва ли да се вземе предвид и нарушение, за което има вече наложено наказание, с оглед забраната работодателят да може да наложи за едно и също нарушение на трудовата дисциплина повече от едно дисциплинарно наказание уредена в разпоредбата на чл.182, ал.2 КТ, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че същият е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т. 1- 3 ГПК. Представя решение от 09.12.2002г. по гр.д. №2050/2001г на ВКС, в което е прието, че за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл.190, ал.1, т.3 КТ е достатъчно само едно от нарушенията, обуславящи системност, да не е наказано, а останалите, за които е наложено наказание се вземат предвид като отежняващ признак.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по въпроса при преценка за наличието или не на системност на допуснатите от работника нарушения на трудовата дисциплина следва ли да се вземе предвид и нарушение, за което има вече наложено наказание. Съдът е изложил мотиви за наличието на системност на допуснатите от жалбоподателката нарушения на трудовата дисциплина, като е приел, че за съставомерността на издадената заповед на основание чл. 190, т. 3 от КТ е достатъчно, че поне едно от тях да не е наказано, в който смисъл е и решението, на което се позовава. От представеното решение не се установява, че съдилищата по различен начин решават въпроса за наличието или не на системност на нарушенията в случаите, когато едно или повече от нарушенията са наложени наказания.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон, а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на всяко нарушение на трудовата дисциплина.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателката не посочва практика съставляваща основание за допустимост на касационното обжалване с оглед на посочената разпоредба. Практиката на ВКС по отделни казуси не може да се включи в обхвата на понятието “практика на ВКС”. Задължителни за съдилищата са тълкувателните решения на ОС на ГК и ТК, както и постановления на Пленума на ВКС. В случая решението на въззивния съд не е постановено в противоречие с такава задължителна практика на ВКС, когато би било налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешаването на съществения материалноправен въпрос в съответствие с установена съдебна практика обезпечава точното прилагане на закона, поради което не е налице и това основание за допускане на касационното обжалване. Правната норма относима към конкретния случай, чието тълкуване вече е дадено в съдебната практика, е приложена точно.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на решение от 20.07.2009г. по гр.д. № 351 / 2009г. на Ловешки окръжен съд по жалба на Й. Х. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: