О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 13.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1448/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на З. Т. от гр. К., област Велико Търново против въззивно решение на Окръжен съд – Хасково по гр. д. № 275/2009 год., която съдържа изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът П. у. и. „Д”, гр. Х. не е взел становище по жалбата и по искането за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Хасковският окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 7. 7. 2009 г. е потвърдил решението на Районен съд Хасково по гр. д. № 2475/2008 год.. С това решение са отхвърлени исковете на Т. срещу ПУИ „Д” по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и по чл. 74, ал. 1 КТ. С първоинстанционното решение са уважени частично исковете на Т. по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 КТ и са отхвърлени за разликата до съответния предявен размер. Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че уволнението на ищцата, считано от 3. 10. 2008 г. по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е законно, тъй-като тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и такава и е отпусната от 17. 9. 2000 год.. Относно исковете по чл. 220, ал. 1 и по чл. 222, ал. 3 КТ, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за размера на присъдените обезщетения, като е възприел изводите на първоинстанционния съд.
Искането на жалбоподателката за допускане на касация на въззивното решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, т. 1 – 3 КТ и по чл. 74, ал. 1 КТ, е необосновано. Посочена е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но фактически жалбата не съдържа изложение за правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При безспорния факт, че към датата на уволнителната заповед, ищцата вече е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е получавала такава, тъй-като в периода преди последното уволнение, тя не е работила поради предходно уволнение от 2005 г., решаващият съд е обосновал извода си за законност на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, т. 10 КТ. Въпросът в кой момент е придобито правото на пенсиониране и дали лицето вече получава пенсия, е без значение, тъй-като законът изисква само наличието на такова право за работника или служителя към момента на уволнението.
Искането за допускане на касация на въззивното решение относно произнасянето по иска на основание чл. 74, ал. 1 КТ е необосновано, тъй-като не се излагат изобщо съображения за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Основателно е искането за допускане на касация на въззивното решение, с което са отхвърлени частично исковете за обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 КТ. Съдът е присъдил обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие, в размер на 179.85 лв., равняващо се на последното заработено от ищцата месечно трудово възнаграждение до 29. 6. 1999 год., когато е била уволнена с друга заповед. По същите съображения съдът е присъдил и шестмесечното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 1079.10 лв., като е отхвърлил претенцията на ищцата за 2700 лв.. Произнасянето на съда касае точното прилагане на закона, тъй-като чл. 228, ал. 1 КТ постановява, че при определяне на обезщетенията, следва да се има предвид полученото месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.становено е по делото, че с Наредба № 2/18. 2. 2008 г. за работните заплати на персонала в системата на народната просвета, е определена минимална заплата 450 лв. на учители и възпитатели с обазователно квалификационна степен, каквато притежава ищцата. Следователно е налице нормативна уредба, която задължително предвижда друга база на месечно възнаграждение, полагащо се на ищцата. Обстоятелството, че тя не е могла да положи труд при тази оценъчна база, тъй-като възстановяването й на работа след отмяна на предходно уволнение и новото уволнение съвпадат в един и същ момент, е обективен факт, който не може да бъде преценяван във вреда на ищцата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 7. 7. 2009 г. по гр. д. № 275/2009 г., с което е потвърдено решението на Районен съд Хасково по гр. д. № 2475/2008 г. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на З. Т. , както следва: иск за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер 179.85 лв. до претендирания размер 450 лв; иск за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над уважения размер 1079.10 лв. до претендирания размер 2700 лв..
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
За разглеждане на касационната жалба в посочената част не се дължи държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, тт. 1 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 275/2008 год. по жалбата на З. Т. в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: