О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 12.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1413/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Н. а. по приходите – Т. дирекция, гр. П. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1622/2009 год., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, И. С. С. от гр. П., счита същата за неоснователна и моли да бъде потвърдено въззивното решение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането за допускане на касация, заявено от жалбоподателя НАП – Т. дирекция П. , на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е основателно. Налице е произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона.
Съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК съдебният състав основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които констатации отразява в мотивите към диспозитивната част на решението. Този основен процесуален принцип важи и за въззивния съд, който потвърждава първоинстанционното решение, като чл. 272 ГПК го задължава и в този случай да мотивира своето решение. В разпоредбата е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, но това не изключва основното задължение на решаващия съд самостоятелно да обоснове изводите си по предмета на спора.
В случая, въззивното решение на Пловдивския окръжен съд се отклонява напълно от основните принципи на процесуалния закон, тъй-като не съдържа мотиви по спорния предмет. Решаващият съд се е позовал изцяло и само на мотивите в решението на райония съд, без да е направил конкретизация, което е и в несъответствие на чл. 269 ГПК. Разпоредбата ограничава правомощията на въззивния съд само до посочените във въззивната жалба правни и фактически доводи, а не проверка на първоинстанционното решение, изобщо.
По изложените съображения и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 6. 7. 2009 г. по гр. д. № 1622/2009 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на НАП – Т. дирекция, гр. П..
За разглеждане на касационната жалба по същество не се дължи държавна такса от жалбоподателя, съгласно чл. 84, т. 1 ГПК.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: