О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София, 21.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 739/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК
С. община е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1731/2008 г. и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, М. Н. Д. от гр. С., счита че касационното обжалване не е допустимо, а жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 30. 12. 2008 г. по гр. д. № 1731/2008 г. е отменил заповедта от 4. 8. 2006 г. на директора на общинско предприятие ”В” при С. община за уволнението на Д. от длъжност „ началник гараж”, възстановил го на работа на същото длъжност и осъдил С. община да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2 941.44 лв.. Градският съд е констатирал, че страна –работодател по трудовото правоотношение на ищеца е ОП ”В”, но в хода на производството по делото за оспорване на уволнителната заповед, са настъпили нови факти, от значение за спора по делото и това е приетото от С. общински съвет, решение от 28. 6. 2007 г., с което се закрива ОП „В” и дейността му преминава към С. община – дирекция „Л”, а трудовите правоотношения преминават в дейност „Общинска администрация”. Посочено е, че общинската администрация не е самостоятелно образувание по смисъла на § 1 ДР КТ, от което следва, че работодател е общината като юридически и финансово обособен субект. Наред с това съдът е констатирал, че уволнението на Д. по чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ е недоказано, тъй-като по делото не са събрани доказателства за изменение на щатното разписание.
Искането на С. община за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС или решаван противоречиво от съдилищата. Твърди се в изложението, че въпросът, имащ съществено значение за спора, е – кой е надлежен ответник по иска и следва ли съдът да се произнася по съществото на спора, когато е налице ненадлежен ответник. Тези съображения в искането за допускане на касационно обжалване са неотносими към въззивното решение, тъй-като градският съд подробно е обосновал извода си, че надлежен ответник по делото е С. община и спрямо нея е постановил решението си по съществото на спора. Неотносими към произнасянето на градския съд са и приложените две решения – решение на ВКС от 2. 10. 2007 г. и решение на ВАС от 10. 12. 2003 год.. В първото решение е констатирана недопустимост на първоинстанционното и въззивното решение поради нередовност на исковата молба, а с решението на ВАС е констатирана недопустимост на решение на окръжен съд поради участие на ненадлежен ответник.
С оглед на изложеното касационният съд счита, че няма основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на софийския градски съд от 30. 12. 2008 г. по гр. д. № 1731/2008 г. по жалбата на С. община, гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: