Р Е Ш Е Н И Е
№ 758
София, 28.10.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1766/ 2008г.по описа на ВКС
Производството е по пар.2,ал.3 ПР на ГПК,вр.чл.218а ГПК/отм/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. Н. Г. срещу решение от 04.02.2008г. по гр.д. № 885/2004г. на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът „СИХ”Е. в писмено становище оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Ответницата М. Т. М. ч. пълномощника си в писмено становище също оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Ответниците Т. Х. М. и Х. Г. М. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 09.07.2004г. по гр.д. №1724/2001г. на Добрички РС, е отхвърлил предявения от П. Н. иск за осъждане на ответниците “СИХ”Е. и М. Т. М. да му предадат собствеността и владението на 3/20идеални части от апартамент в гр. Д., описан в нот.акт №114/1998г. на нотариус при Добрички РС.
За да отхвърли предявения иск съдът е приел за установено, че с дарение от 09.05.1995г., извършено с нот.акт №15/1995г. на нотариус при Добрички РС, родители на жалбоподателя Н. и Р. Г. са му подарили п.VІІІ-960 в кв.69 в гр. Д.. С нот.акт №76/1995г. на 08.08.1995г. същият е прехвърлил на “СИХ” Е. 2/3 идеални части от парцела срещу задължение дружеството да му построи определени обекти- апартаменти, избени помещения, магазини, като последното придобие в собственост останалите обекти-офиси,складови помещения и апартаменти.становено е по делото, че с нот.акт №114/1997г. на нотариус при Добрички РС, на 29.10.1997г. дружеството продава на М. Т. , ч. баща й Т. Х. , апартамент №10 и избено №9 и съответните идеални части от терена, от който именно апартамент жалбоподателят ищец заявава претенции, че е собственик на 3/20 идеални части. Съдът е приел, че процесният апартамент №10 действително е изграден извън обема на първоначалния проект, но в съответствие с последвало изменение на същия, като към предвиденото му изграждане на шести и седми етаж е добавено ниво и на осми етаж, което видно то приетите по делото заключения на съдебно-технически експертизи не може да представлява самостоятелен обект, а е фунционално свързано с другите две нива, тъй като е разположено в скатен покрив и подпокривно пространство и не отговаря на изискванията за жилище посочени в чл.40, ал.1 ЗУТ. С оглед на тези доказателства съдът правилно е приел, че когато се касае до помещение, което не представлява самостоятелен обект съобразно строителните правила и норми, отделна лична собственост върху новоизграденото не възниква. Това е така, защото в тези случаи е налице присъединяване на новопостроеното към собствения на ответницата М апартамент, а по силата на чл. 97 ЗС, когато чужда вещ се присъединява като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да бъде отделена без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива собствеността и върху присъединената част. А щом в случая ответницата като собственик на главната вещ е станала собственик на присъединената вещ, ищецът- жалбоподател не може да претендира за собствеността на прикрепената вещ, които представляват подобрения в недвижимия имот. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че ответницата по жалба е собственик на процесния имот и е доказано, че го владее с другите ответници на правно основание.спешното провеждане за търсената защита при иск с правно основание чл.108 ЗС изисква от една страна ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия имот и от друга страна би следвало да докаже и че ответникът по иска ползува неговия собствен имот без правно основание. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено именно, че ищецът не е собственик на претендираните идеални части от процесния апартамент.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж от ГПК Върховният касационен съд,състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 04.02.2008г. по гр.д. № 885/2004г. на Добрички окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: