Р Е Ш Е Н И Е
№ 721
София, 28.10.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №529/ 2008г.по описа на ВКС
Производството е по пар.2, ал.3 ПР на ГПК, вр.чл.218а ГПК/отм/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Ц. А. Ч., Б. А. Ч., М. А. П. срещу решение от 12.12.2007г. по гр.д. №1592/2005г. на Софийски градски съд в частта му, с която е прекратено производството по иска им с правно основание чл.108 ЗС и в частта му с която е отхвърлен иска им с правно основание чл.108 ЗС. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Недоволни от решението са й С. А. Н. , В. Н. С. и Д. Н. С. в частта му, с която е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 ЗС. Молят да се отмени решението в тази му част и искът да бъде отхвърлен.
Ответниците В. Д. Г. и А. Ф. Н., чрез пълномощника си оспорват жалбата на Ц. А. Ч., Б. А. Ч., М. А. П. и молят да не бъде уважавана. Не оспорват жалбата на С. А. Н. , В. Н. С. и Д. Н. С. .
Контролиращата страна МРРБ не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
По жалбата на Ц. А. Ч., Б. А. Ч., М. А. П..
Касационната жалба е частично основателна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение от 17.12.2004г. по гр.д. №8487/2002г. на Софийски РС е прекратил производството по иска на Ц. и Б. Ч. и и М. П. и срещу В. Г. и А. Ф. за осъждане на последните да предадат владението на апартамент в гр. С., предмет на сделка извършена с н.акт №93/1971г. на нотариус при Софийски РС. Въззивният съд е оставил в сила същото решение частично и е осъдил С. А. , В. Н. и Д. Н. да предадат собствеността на Ц. и Б. Ч. и и М. П. на апартамент в гр. С., на бул.”Е”, №116/сега51/, на 6 етаж, като е отменен и нот.акт №196/1991г. на нотариус при Софийски РС и е отхвърлен иска на Ц. и Б. Ч. и и М. П. срещу С. А. , В. Н. и Д. Н. за предаване собствеността на таванско и избено помещение в същата сграда.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено, че ищците ЦЧ. и и М. П. са наследници а Р. Ч. , починала на 10.11.1973г.-нейни деца, като последната е придобила собствеността на процесния апартамент по силата на извършена договорна делба на 05.12.1945г. Имотът е бил одържавен от нея по ЗОГПНС и за него е съставен АДС №102/27.03.1952г.становено е също така, че в процесния апартамент е настанена На 01.06.1968г. на С. Г. и съпруга й Д. ганев, като на 01.06.1968г. е издадено удостоверение от УБО към МС от 1968г., че съгласно разпореждане П-133/от 04.06.1968г./, членовете на П. и техните наследници придобиват собственост върху жилищата, предоставени им за ползуване. Наследницата на последната – В. Г. през 1971г. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по силата на това разпореждане и наследяването.
При тези данни съдът е приел за установено, че след като Разпореждане П133/68г. е обявено за нищожно с разпореждане №49/1993г. на МС, тъй като не е било подписано от П. на МС- Т. Ж. , то собствеността върху процесния апартамент е възстановена на ищците по силата на чл.1 ЗВСОНИ, при което ответниците го владеят без основание. Приел е също така, че последните с оглед забраната, визирана в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не са могли да го придобият и по давност, тъй като срещу тях е предявен иска си на 22.02.2002г. Съдът е изложил съображения, за това че собствеността се възстановява до размера, до който е било извършено отчуждаването, поради което приема, че таванското и избено помещения не са принадлежали към одържавения апартамент, което е установено включително и от техническа експертиза, която дава заключение, че тези помещения са придобити от праводателката Р. Ч. при делбата от 1945г.
Съдът като е установил, че с влязло в сила решение от 18.07.2005г. по гр.д. №1900/2003г. на Софийски ГС е признато за установено, че Ц. и Б. Ч. и, както и М. П. са собственици на процесния апартамент, а не В. Д. и Б. А. и последните са били осъдени да предадат владението на същия, е приел че в тази част първоинстанционния съд се е произнесъл в нарушение на разпоредбата на чл.224 ГПК/отм./, поради което е обезсилил решението му.
При така установените обстоятелбства въззивният съд правилно е приел, че тези жалбоподатели са собственици на процесния апартамент по силата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, но не анализирал доказателствата по делото в съвкупност, за да направи извод дали спорните таванско и избено помещения, находящи в гр. С., на бул.”Е”, №116/сега51/, на 6 етаж, съставляват прилежащи части към собствения им апартамент Ето защо в тази му част решението следва да се отмени като неправилно, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да направи анализ на доказателствата, включително и чрез помощта на съдебно-техническа експертиза, дали това са таванско и избено помещение принадлежащо към процесния апартамент или има други такива.
Съдът правилно е прекратил производството по делото по отношение на В. Д. и Б. А. С оглед данните по делото съдът правилно е приел, че с оглед разпоредбата на чл.224 ГПК/отм./ настоящето производство е недопустимо по отношение на тези ответници, тъй като не може да се пререшава спора решен спрямо тях с влязло в сила съдебно решение.
По жалбата на С. А. Н. , В. Н. С. и Д. Н. С. .
Касационната жалба е неоснователна.
С оглед установеното по делото въззивният съд правилно е приел, че тези жалбоподатели с оглед забраната, визирана в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не са могли да придобият по давност процесния имот, тъй като срещу тях е предявен иска по чл.108 ЗС на 22.02.2002г. Налице е условието по чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ имотът да съществува до размерите, в които е отчужден, и съгласно изричната норма на чл. 5, ал. 2 жалбоподателите С. Н. , В. и Д. С. и не могат да се позоват на придобивна давност до влизането в сила на ЗОСОИ (22.11.1997 г.), а след тази дата до завеждане на иска полезен давностен срок не е изтекъл.
Жалбоподателите са се позовали на кратка придобивна давност, с оглед представения договор за дарение, за който правилно въззивният съд е посочил, че не е годно основание да направи ищеца собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, поради което, с оглед придобивния способ, от който извежда правото си на собственост, за да се приеме, че са станали оригинерни собственици на имота е необходима 10 годишна придобивна давност. В случая не може да се приложи петгодишния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, защото не са налице предпоставките на добросъвестното владение – липсва придобиване на собствеността на основание, годно да направи ответниците собственици по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Съдът правилно е приел, че по отношение на тях не е изтекъл изискуемия се за недобросъвестен владелец давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, като се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСВОНИ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила – 22.11.1997 г. Следователно, към момента на предявяването на исковата молба 22.02.2002г., този срок не е изтекъл, основание за съда да уважи предявения срещу тях иск.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила в частта му, с която е уважен предявения срещу тези жалбоподатели иск с правно основание чл.108 ЗС.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 12.12.2007г. по гр.д. №1592/2005г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен иска на Ц. и Б. Ч. и и М. П. срещу С. А. , В. Н. и Д. Н. с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на последните да предадат владението на таванско и избено помещение в жилищна сграда в гр. С., на бул.”Е”, №116/сега51/, на 6 етаж, описани в н.акт №93/1971г. на нотариус при Софийски РС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от друг състав на същия съд.
О С Т А В Я В С И Л А същото решение в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: