Р Е Ш Е Н И Е
№ 529
София,18.06.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №717/ 2008г.по описа на ВКС.
Производството е по пар.2,ал.3 ПР на ГПК/ нов/, вр. с чл.218и ГПК/отм/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Ж. Н. Ц., Д. В. Г., З. А. Н., В. А. Н., В. Р. Г. и Г. Р. А. срещу решение от 25.10.2007г. по гр.д. № 195/2007г. на Добрички окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът Р. И. Г. в писмено становище оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 09.01.2007г. по гр.д. №163/2004г. на РС-Каварна, е признал за установено по отношение на страните по делото, че нива от 118,993дка и пасище от 3,999дка в землището на с. К. са принадлежали на наследодателя Г към момента на образуване на ТКЗС 1950г.
За да уважи предявения иск съдът е приел, че процесните земеделски земи към момента на одържавяването им са били собственост на общия праводател.становено е от доказателствата по делото, че общият праводател на страните е – Г. А. – починал 10.09.1970г. и оставил за наследници седем деца, като Р. и Н. Г. са две от тях, а Р. И. – ищец по делото, е син на починал син И. Г. становено е също така, че процесните имоти с решение от 10.02.1994г. на ПК- Ш. възстановени на наследниците на две от децата Р. Г. – В. Р. и Г. Р. и Н. Г. – Ж. Н. – дъщеря, Д. В. , З. А. и В. А. От писмените доказателства по делото – договор за дарение е видно, че общият праводател на страните е получил земите с договор за подялба – дарение през 1930г., с нотариална заверка на подписите, но съдът е приел че същата макар и да не породила права, тъй като имотите по дарението са били включени в Ю. Д. и към онзи момент е приложимо законодателството на Р. държава, което е предвиждало за валидността на дарението, то да е извършено в нотариална форма, договорът е доказателство, че общият праводател е получил владението на земите към онзи момент. През 1940г. Г. А. е декларирал земеделски имоти – общо 173 дка. От заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че земите, които са възстановени на наследници на Г. А. и тези на наследниците на синовете му Р. и Н. Г. са идентични с тези по делбения протокол от 1930г. и декларираните през 1949г. земи от последните, са част от декларираните през 1940г. земи на общия праводател. При това е установено, че общият праводател е владял всички земи до 1950г. и ги е внесъл в ТКЗС, което се установява и от събраните по делото гласни доказателства. При тези данни съдът е приел, че в случая е установено, че общият праводател е притежавал процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, поради което именно в лицето на всички негови наследници е възникнало и правото да бъде възстановена собствеността. Разпоредбата на чл.34 от Закона за давността /действувал до 1951г./ е изисквала, за да може да се придобива чрез давност правото на собственост и другите вещни права върху недвижими имущества, владението да е непрекъснато в продължение на двадесет години, без да има нужда от юридическо основание и добросъвестност, поради което, за да е придобил в собственост процесния имот до внасянето му в ТКЗС общия праводател Г. А. трябва да е владял земите от 1930 до 1950г., каквито доказателства са налице по делото.
При така установените факти по делото и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 25.10.2007г. по гр.д. № 195/2007г. на Добрички окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: