О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 25.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 433/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
М. Т. М. от гр. К. е подала касационна жалба против решението на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 239/2007 г. и приложила допълнение към жалбата с искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата С. И. М. от гр. П. счита, че липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а наред с това, касационната жалбата е недопустима, като просрочена и неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Карнобатският районен съд с решение по гр. д. № 255/2005 г. е отхвърлил предявените от М. М. против С. М. искове, както следва: иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договор за дарение, удостоверен с нот. акт № 125/1991 г. на Районен съд Карнобат, с който Т. и С. М. са дарили на сина им И. М. недвижим имот в гара Ц. – дворно място с жилищна сграда, поради липса на съгласие; иск по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ за установяване, че М. М. притежава ? ид. ч. от същия недвижим имот, като наследница – дъщеря, на С. М. и Т. М. Решението е оставено в сила от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 15. 10. 2007 год. по гр. д. № 239/2007 год.. Въззивният съд фактически е възприел и потвърдил изводите на районния съд, че заявеното от ищцата основание за нищожност на договора за дарение – липса на съгласие, поради неистинност на подписа на дарителката С. М. , действуваща за себе си и като пълномощник на съпруга й Т. М. , е недоказано, тъй – като от заключението на графологическата експертиза е установено, че подписът е автентичен, положен от С. М.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е обосновано с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но изложението, представено като допълнение към касационната жалба, не съдържа предвидените в закона основания за допускане на касация – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона. Допълнението към жалбата съдържа твърдения за съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, във връзка с доказателствата, но този обстоятелства, ако действително са налице, могат да бъдат основание за ревизия на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, при вече допуснато касационно обжалване, но не представляват основание за допускане на касация. Твърденията за процесуални нарушения са и несъстоятелни, тъй-като с определение в съдебно заседание. на 30. 5. 2007 г., въззивният съд е дал възможност на ищцата – жалбоподателка във въззивното производство, да ангажира доказателства и конкретизира допълнителна задача на вещите лица от тричленната графическа експертиза, но жалбоподателката М. не предприела такива действия до съдебното заседание на 19. 9. 2007 г..
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 15. 10. 2007 г. по гр. д. № 239/2007 г. по жалбата на М. Т. М. от гр. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: