Определение №89 от 17.2.2009 по ч.пр. дело №90/90 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
 
№   89
гр.София, 17.02.2009г.
 
в името на народа
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
        ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
 
 
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д-N 90 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. З ГПК.
Обжалвано е определение от 15.10.2008г. по гр.д. №717 /2008г., с което Русенски окръжен съд е прекратил производството по молба на А. П. за постановяване на привременни мерки относно упражняване на родителски права, като е обезсилил определение от 24.07.2008г. по гр.д. №5665/2007г. На Русенски PC.
Жалбоподателят А. П. С. поддържа, че с обжалваното определение е разрешен съществен правен въпрос и следва да се допусне касационното му обжалване, тъй като разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба М. Н. С. моли да не се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба не следва да бъде разглеждана от ВКС.
С обжалваното определение от 15.10.2008г. по гр.д. №717 /2008г. Русенски окръжен съд е прекратил производството по молба на А. П. за постановяване на привременни мерки относно упражняване на родителски права, като е обезсилил определение от 24.07.2008г. по гр.д. №5665/2007г. на Русенски PC, с което същите са били определение по реда на чл.261 ГПК/отм./. Съдът е констатирал, че с решение от 21.07.2008г. по гр.д. №5665/2007г., потвърдено с решение от 15.12.2008г. по-гр.д. №702/2008г. на Русенски ОС, Русенски PC е прекратил брака между страните, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на децата Н. и Е. на майката А. П. и е определил режим на лични отношения на бащата с децата, като му е предоставил ползуването на семейното жилище и го е осъдил да им плаща издръжка, поради което е приел, че е отпаднала нуждата от постановяване на привременни мерки, уреждащи същите отношения.
При тези данни по делото настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.274, ал. З, т.1 и 2 ГПК, при наличие на които частната жалба на А. П. би могла да бъде разгледана от ВКС. С постановените от въззивния съд определение не е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, преграждащо понататъшното развитие на делото, нито е разрешено по същество друго производство или е преградено неговото развитие. Отношенията между страните, касаещи упражняването на родителските права и режима на лични отношения е разрешен с постановено от районният съд решение, оставено в сила с решение на въззивния съд, с изводите на съда в което, ако страните не са съгласни, могат да обжалват пред Върховния касационен съд. Постановеното от въззивният съд определение няма характер на прекратително такова което да подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, съдът
 
 
ОПРЕДЕЛИ :
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕНЕ частна жалба на А. П. С. срещу определение от 15.10.2008г. по гр.д. №717 /2008г. на Русенски окръжен съд за прекратяване производството по молба на за постановяване на привременни мерки относно упражняване на родителски права.
Определението може да се обжалва в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Н. Зекова: Считам, че е налице предмет на частно обжалване пред ВКС, тъй-като определението на Русенския окръжен съд от 15. 10. 2008 г. прегражда развитие на производство по привременни мерки в бракоразводен процес. Определението е постановено във връзка с направеното, с молба от 23. 7. 2008 г. от А. С. , страна по бракоразводното дело, искане по чл. 323, ал. 1 ГПК. С определение от 24. 7. 2008 г. районният съд се е произнесъл по съществото на искането и постановил, че то не подлежи на обжалване съгласно чл. 323, ал. 3 ГПК. Срещу определението е подадена частна жалба от другата страна М. С. , която е приета за допустима и разгледана по същество от Русенският окръжен съд по реда на чл. 261 ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал. 1 ГПК /нов/.
Определението на въззивния съд изисква отговор на въпроса по кой ред следва да се разгледа искането на на Ад. С. от 23. 7. 2008 г. – по реда на ГПК /нов/, като се има предвид разпоредбата на § 2, ал. 14 ПЗР ГПК или по реда на ГПК /отм./, при действието на който е образувано бракоразводното дело, като се има предвид §2, ал. 1 ПЗР ГПК. В първия случай жалбата на М. С. , ще бъде недопустима, тъй-като законът не предвижда обжалване, но вместо това въззивният съд се е произнесъл по същество и като е оставил без разглеждане искането на А. С. за изменение на привременните мерки е постановил определение, което подлежи на частно касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 2 ГПК. Във вторият случай, с оглед произнасянето на въззивния съд по реда на ГПК /отм./ и с оглед разпоредбата на чл. 261, ал. 2 ГПК /отм./, която изрично предвижда обжалване, следва че се касае за определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и съгласно чл. 274, ал. 2 определението на въззивния съд подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС.
 
 
 
/Н. Зекова/

Scroll to Top