Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
София, 09.02.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3826/ 2008г.по описа на ІV-то г.о. на ВКС.
Производството е по пар.2, ал.3 ГПК, във вр. с чл.218а ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от “С” ООД срещу решение от 17.12.2007г. по гр.д. № 753/2007г. на Бургаски ОС в частта му, с която е уважен предявения срещу дружеството иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Подадена е била касационна жалба срещу същото решение и от Н. К. Н., но същата с влязло в сила разпореждане от 30.06.2008г. е върната, поради което не може да бъде предмет на разглеждане от настоящата инстанция, макар и да е приложена по делото. Същият е конституиран като ответник по жалбата и с ответника С. К. Н., чрез процесуалния им представител поддържат, че жалбата е неоснователна и молят решението да бъде оставено в сила.
Ответниците З. П. И., Р. З. Г., К. П. С., С. П. С., В. П. С. , Х. А. Х., Г. К. Г., К. Г. К. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 02.05.2007г. по гр.д. №170/2006г. на Поморийски РС, е постановил право на изкупуване от Н. К. и С. К. на 4/5идеални части от продадените на 29.06.2006г., с нот. акт №53/2006г. на нотариус при Поморийски РС земеделски имоти – две ниви в землището на с. Л., за сумата 16 000 лева, които следва да заплатят на дружеството.
За да уважи предявения иск въззивният съд е приел за установено, че ответниците по жалба -ищците Н. К. и С. К. са упражнили правата си по чл.33, ал.2 ЗС в предвидения от закона двумесечен срок, предявявайки иск на 09.08.2006г., а продажбата е извършена на 29.06.2006г. Съдът е приел, че в случая ищците в производството, могат да изкупят недвижимия имот, предмет на продажбата, при условията на чл.33, ал.2 ЗС, според която разпоредба съсобственикът има право да купи по предпочитане частта, продавана от друг съсобственик при същите условия, при които продавачът я предлага на третото лице.становено е било по делото, че същите, заедно с останалите ответниците физически лица, като наследници на П. И. , са си възстановили собственост върху земеделските земи, предмет на продажбата с решение от 27.08.2001г. на ПК- П. С процесната продажба ответниците З, Р. З. , К. П. , С. П. , В. П. , Х. А. , Г. К. и К. Г. са продали на дружеството своята част от имота без да предложат същия на своите съсобственици-ищци в производството.
При тези доказателства по делото въззивният съд правилно е приел, че следва да се приеме, че е извършено валидно разпореждане с идеална част от съсобствен имот и тъй като това е станало в полза на трето на съсобствеността лице, е следвало да бъдат спазени изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС. Непредставянето на доказателства за съсобствеността върху имота и на ищците по делото не прави извършената продажба нищожна и правилно е прието, че следва да се постанови исканото изкупуване от същите на продадената част от съсобствения имот. Правилно е прието, че право на изкупуване притежава лицето, което е имало качеството съсобственик към момента на извършване на продажбата, в случая ищците – ответници по жалба Н. и С. К. Законът изрично очертава кръга от лица, имащи правото на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, за упражняването на което е установен и кратък преклузивен срок. Правото на изкупуване представлява самостоятелно субективно потестативно право, което може да бъде упражнено само при изрично посочените в чл. 33, ал. 2 ЗС условия и срок и то само по съдебен ред. То не се включва в обхвата на правото на собственост и не преминава заедно с последното в патримониума на последващия приобретател. Правото на изкупуване в този смисъл би могло да премине в патримониума на наследник, който придобива всички имуществени права и задължения на наследодателя. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя обаче, че наследникът следва да се защити с иск с правно основание чл. 76 ЗН, какъвто не е предявен. Тази разпоредба установява правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен по право. Разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица, поради което спрямо жалбоподателя правилно е уважен предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.
На основание чл.64, ал.4 ГПК/отм./ жалбоподателя следва да заплати на ответниците Н разноски по делото в размер на 1000 лева.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 17.12.2007г. по гр.д. № 753/2007г. на Бургаски ОС в частта му, с която е уважен предявения срещу “С” ООД иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА “С” ООД да заплати на Н. К. Н. и С. К. Н. общо сумата 1000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: