Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
София, 26.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 287/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
Подадена е касационна жалба от А. Б. И. и Л. Р. И. , двамата от с. О., област С. срещу решение на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 185/2007 год.
Ответниците по делото Ф. И. , Д. И. , двамата от с. О., Ц. Л. и М. Л. , двамата от гр. С., не са взели становище по жалбата.
След проверка, касационния съд установи следното:
Дуловският районен съд с решение от 2. 7. 2006 г. по гр. д. № 457/2005 г. е отхвърлил иска на А. и Л. И. да се признае за установено по отношение на четиримата ответници, че ищците са собственици на ? ид. ч. от селскостопански обект – обор за телета, със застроена площ 480 кв.м., ведно с дворното място върху което е построен, цялото с площ 1573 кв.м., съставляващо имот № 1* в землището на с. О., местност „К”. Силистренският окръжен съд, с въззивно решение от 14. 11. 2007 г. по гр. д. № 185/2007 г. е оставил в сила решението на районния съд. Въззивният съд е счел за недоказани твърденията на ищците, че са придобили собствеността върху имота – ? ид. ч. от сградата и терена, в резултат на търг за продажба на имуществото на ликвидираното ТКЗС с. О., и по давност.
Изводите и решението на окръжния съд са правилни – обосновани от доказателствата по делото и съобразени със закона.
По делото е установено, че сградата – обор за телета, е закупена от ответника Ф по договор за продажба на имущество по реда на ЗСПЗЗ, сключен на 25. 9. 1995 г. между ответника като купувач и представител на ТКЗС „Д”, с. О. ликвидация/.становено е също, че земята с площ 1.572 дка, държавна собственост, е закупена от ответника Ф по договор, сключен на 15. 5. 1996 г. между него и продавачът – министъра на земеделието и хранителната промишленост. При тези доказателства, решаващият съд обосновано е приел, че ищците неоснователно претендират да са придобили спорния имот въз основа на търг. Съдът е взел предвид, представеният по делото, протокол № 2/23. 06. 1994 г. за проведен търг за предоставяне на имуществото на ТКЗС по реда на чл. 52, ал. 3 ППЗСПЗЗ и е констатирал, че ответникът Ф. И. е едно от лицата, спечелили търга. В това му качество, на него е продадена сградата по договора от 25. 9. 1995 г.. Съдът точно е констатирал, че ищецът А не е доказал да е участвал в търга за спорната сграда – обор за телета, а още по-малко – да го е спечелил. Съобразено е, че няма данни търгът да е бил обжалван от ищеца и не се твърди, че ответникът И. е участвал в търга и действал като представител на ищеца. При това положение, искът правилно е бил отхвърлен като недоказан на заявеното в исковата молба основание – придобиване чрез търг на имущество на заличеното ТКЗС, с. О.. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения, че ищците не са могли да придобият собствеността върху имота в резултат на давност. Тези констатации на съда нямат отношение към предмета на спора, тъй-като искът е предявен само на едно основание – придобиване на собствеността чрез търг. В хода на производството по делото, пълномощникът на ищците, адвокат Д, е излагала доводи за придобиване по давност, но такова изменение на основанието на иска не е направено съгласно изискванията на закона – чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ и не може да бъде зачетено.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Силистренския окръжен съд от 14. 11. 2007 г. по гр. д. № 185/2007 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: