О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 28.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧВА
СВЕТЛ БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5201/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Ю. Н. М. от гр. К. е подал касационна жалба против решението на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 402/2008 г. и молба – изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът, П. г. по и. и мениджмънт „Й”, гр. К. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Кюстендилският районен съд с решение по гр. д. № 25/2008 е отхвърлил исковете на Ю. М. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна на уволнението му, възстановяване на работа и заплащане на сумата 1537.20 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Кюстендилският окръжен съд с въззивно решение от 7. 10. 2008 г. по гр. д. № 402/2008 г. е оставил в сила решението на районния съд..
Молбата на жалбоподателя М. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е мотивирана с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, за което са приложени влезли в сила решения на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят счита, че решаващият съд в разрез със съдебната практика и закона, е възложил на него да доказва неправомерно извършеното уволнение, и фактически е освободил работодателя от доказателствената тежест за установяване законосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение.
Касационният съд счита, че заявеното от жалбоподателя основание за касация не е налице. С исковата молба М. е конкретизирал предмета на спора – признаване незаконосъобразност на уволнението му, тъй-като няма действително съкращаване на длъжността му и няма извършен подбор. Въззивният съд се е произнесъл по този спорен предмет, като е взел предвид доказателствата по делото – щатното разписание в сила от 1. 10. 2006 г., в което е включена 1 бройка за длъжността „работник по ремонт и поддръжка на ел.инсталации и уреди” и щатното разписание от 1. 10. 2007 г., в което тази длъжност не съществува. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, че длъжността, която е заемал до уволнението му от 19. 10. 2007 г. е с друго наименование – ”общ работник поддържане на сгради”, и изложил мотивирани и законосъобразни съображения, че различното наименование на длъжността в щатното разписание, в заповедта за уволнение и в споразумението, сключено от страните на 22. 1. 2007 г., с което М. е назначен на длъжност „работник по поддръжка и ремонт”, не означава че това са различни длъжности, с различно естество на работа. Въззивният съд е изложил и съображения относно валидността на утвърденото щатно разписание от 1. 10. 2007 год.. Изводите на въззивния съд са резултат на анализ на доказателствата по делото във връзка с доводите на жалбоподателя, при което не е нарушен принципа за разпределение на доказателствената тежест. Ответникът и работодател е следвало да установи съкращение на щата и е направил това доказване с представяне на щатното разписание. Твърденията на жалбоподателя за невалидност или неперфектност на щатното разписание са обстоятелства, които той следва да докаже, щом като иска да ползва благоприятните последици от незачитане на щатното разписание.
Не са налице основания за допускане на касация на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 7. 10. 2008 г. по гр. д. № 402/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: