О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 25.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 345/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. на Р България против въззивно решение на Апелативен съд – Пловдив по гр. д. № 589/2009 год., към която е приложено изложение за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, В. А. Т., със съдебен адрес в гр. П., не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд, като първа инстанция, с решение от 13. 4. 2009 г. по гр. д. № 3093/2008 г. е осъдил П. да заплати на ищеца В. Т. , на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 20. 3. 2008 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска до предявения размер 26 000 лв.. Пловдивският апелативен съд, с въззивно решение от 18. 11. 2009 г. по гр. д. № 589/2009 г. отменил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска и с решение по същество осъдил П. да заплати на Т. още сумата 24 000 лв., като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, със законната лихва от 20. 3. 2008 г. до изплащането на сумата. Въззивният съд е определил крайният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е взел предвид безспорните факти по делото, че предприетите от П. действия на наказателно преследване срещу ищеца Т. за извършено престъпление, започнали от 2000 г. и продължили до 20. 3. 2008 г., когато с окончателно решение на ВКС, състав на второ наказателно отделение по н. д. № 686/2007 г., Т. е бил оправдан. Въззивният съд е изложил съображения за естеството и тежестта на понесените от ищеца болки и страдания, като е взел предвид гласните доказателства по делото за уронване на обществения авторитет и честта на ищеца в резултат на наказателното преследване, получило гласност и чрез публикация в печата, лишаването му от възможност да работи в банковата система и поставянето му, както и на неговото семейство, в тежко материално положение, които обстоятелства са предизвикали депресивното състояние на ищеца, изразяващо се в отрицателни емоционални и психически преживявания.
Приложеното към касационната жалба на П. кратко изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не посочва конкретния правния въпрос – материалноправен или процесуалноправен, по който се е произнесъл въззивния съд и който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Посочено е в изложението на П. по чл. 280, ал. 1 ГПК, че въззивният съд не се е съобразил с изискванията на чл. 52 ЗЗД, но твърдението не е обосновано с конкретни съображения и само по себе си, неспазването на закона, не е основание за допускане на касация, а може да се разглежда като основание за отмяна по чл. 293, ал. 2 ГПК, при разглеждане на касационната жалба по същество по реда на чл. 290 ГПК. Към изложението на прокуратурата по чл. 280, ал. 1 ГПК са приложени решения на състави на ВКС по други дела за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ, но произнасянето на съда по тези дела е обусловено от конкретните фактически обтоятелства на всеки отделен случай и не може да бъде база за съпоставяне с произнасянето по настоящото дело. Приложено е и ТР № 3/2004 г. на ОСГК по приложението на ЗОДОВ, но жалбоподателят не сочи по кой конкретен въпрос има разминаване между произнасянето на Прловдивския апелативен съд и принципните постановки на тълкувателното решение.
По изложените съображения и като се има предвид т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС по въпросите за допускане на касационно обжалване, следва да се остави без уважение искането на П. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 18. 11. 2009 г. по гр. д. № 589/2009 г. по жалбата на П. на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: