О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София, 30.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 25/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
„Б” АД, гр. Б. е подало касационна жалба срещу въззивно решение на Окръжен съд – Враца по гр. д. № 710/2009 год. и приложило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, И. Г. И. от гр. Б. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд – гр. Б., с решение по гр. д. № 1094/2008 г. е осъдил „Б” АД да заплати на И. И. конкретно посочени суми, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за определени периоди от време, заедно с конкретно посочени суми, представляващи лихва за забава на плащането на главницата, конкретно посочени суми, представляващи дължими и неизплатени суми за социални разходи /за храна/, заедно с лихвата за забавено плащане, както и конкретно посочена сума, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван отпуск, със законната лихва върху главицата. Врачанският окръжен съд, с въззивно решение от 29. 10. 2009 г. по гр. д. № 719/2009 г. е потвърдил първоинстанционното решение в посочената осъдителна част. Въззивният съд е взел предвид безспорните по делото факти, че ищецът е работил в ответното дружество като „стругар” от 1. 1. 2004 г. до 24. 10. 2008 г., когато трудовото му правоотношение е прекратено по негова молба, на основание чл. 327, т. 2 КТ. Съдът е взел предвид приетото по делото заключение на счетоводна експертиза, че за 2007 г. не му е изплатено дължимото трудово възнаграждение в размер на 323.03 лв., а за 2008 г./до прекратяването на трудовия договор 24. 10. 2008 г. / не му е изплатено трудово вънаграждение 2320.17 лв. Дължимите суми за лихва – обезщетение за забавено плащане на главницата, също са определени от вещото лице. То е дало и заключение за дължимите от работодателя суми за храна – 600 лв. за 2007 г. и 500 лв. за 2008 г., което задължение е предвидено в чл. 46, т. 1 от колективния трудов договор във връзка с Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения от 1993 г..становено е по делото, че ищецът не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск за 2008 г. в размер на 25 дни, за което му се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, определено от вещото лице в размер на 305.31 лв.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280 ал. 1 и т. 2 ГПК, като се твърди, че произнасянето на въззивния съд е по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и разрешавани противоречиво от съдилищата. Искането по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно, тъй-като не е посочена задължителна съдебна практика на касационния съд, съдържаща се в тълкувателни решения, на която противоречи въззивното решение. Неоснователно е и твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по основни за спора правни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата. Приложените от жалбоподателя решения на състави на различни съдилища се отнасят за конкретни случаи, които не са тъждествени с настоящия спор. Фактически доводите на жалбоподателя се свеждат до неправилните, според него, изводи на съда, че ищецът не е получил изцяло дължимите му се суми за трудово възнаграждение, че не са установени нетните изражения на сумите за трудово възнаграждение и за добавки за храна, че началната дата и съответно начина на определяне на лихвите е неправилен. Тези твърдения, обаче, касаят въпросите за обосноваността на въззивното решение и съответствието му с доказателствата по делото, които могат да бъдат преценявани при разглеждане на жалбата по същество, ако касацията е била допусната. Следва да се има предвид, че жалбоподателят не е оспорил заключението на счетоводната експертиза и не е поискал събиране на допълнителни доказателства за изясняване на посочените въпроси в хода на производството пред първоинстанционния и въззивния съд.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 29. 10. 2009 г. по гр. д. № 719/2009 г. по жалбата на „Б” АД, гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: