О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 01.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 284/2010 година.
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Й. И. Й. и И. П. Й., двамата от гр. Р., срещу определение на ВКС, състав на трето гражданско отделение, по гр. д. № 747/2009 г., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение на Русенския окръжен съд по гр. д. № 608/2008 г., в конкретно посочена част.
След проверка, този състав на касационния съд установи следното:
Делото е образувано по иск за парично вземане 1000 лв., предявен от частните жалбоподатели срещу С. Г. , която е предявила срещу тях насрещен иск за вземане в размер на 5100 лв. Русенският районен съд, с първоинстанционно решение по гр. д. № 608/2008 г. е отхвърлил като неоснователен началният иск за сумата 1000 лв., приел е, че насрещният иск на Г. е доказан в размер на сумата 3713 лв., приел е, че ищците Й са й заплатили част от тази сума в размер на 1000 лв. и след прихващане, е уважил иска на Г. в размер на 2713 лв., като е осъдил Й. и И. Й. да й заплатят сумата 2713 лв.. Русенският окръжен съд, с въззивно решение от 30. 1. 2009 г. по гр. д. № 794/2008 г. е оставил в сила първоинстанционното решението в осъдителната му част, като е приел, че претендираните от двете страни парични вземания /1000 лв. от ищците и 3713 лв. от ответницата Св. Г. / се дължат поради разваляне на договора за изработка, сключен между тях, и задължението им за връщане на даденото по договора и че първоинстанционният съд е извършил съдебно прихващане между двете насрещни вземания. Наред с това, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд се е произнесъл недопустимо, като е постановил диспозитив за отхвърляне на началния иск за сумата 1000 лв., след като е признал това вземане на ищците Й за основателно и с него е извършил прихващане с вземането на ответницата Г, т. е. произнесъл се е повторно и коренно противоположно по претенцията на ищците. По тези съображения, въззивният съд е обезсилил решението на Русенския районен съд по гр. д. № 608/2008 г., в частта от диспозитива, с която е отхвърлил иска на Й. за сумата 1000 лв.. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците Й с искане да бъде отменено, да се уважи претенцията им за сумата 1000 лв. и да се отхвърли изцяло претенцията на ответницата Г. С определение от 27. 5. 2009 г. по гр. д. № 747/2009 г. другият състав на касационния съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд в обжалваната част, с решение от 5. 3. 2010 год. е отменил въззивното решение в частта по насрещния иск на С. Г. и с решение по същество е отхвърлил иска й срещу Й. за сумата 2713 лв. С решението от 5. 3. 2010 г. другият касационен състав е оставил без разглеждане жалбата на Й. срещу въззивното решение в часттта му, с която е обезсилен частично диспозитива на първоинстанционното решение на Русенския районен съд, като се е позовал на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Определението е неправилно.
Ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК за недопустимост на касационно обжалване по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. е обусловено от предмета на произнасяне на въззивното решение. В случая, с въззивното решение, окръжният съд се е произнесъл по две насрещни вземания – по вземането на ищците за 1000 лв., по вземането на ответницата Г за 3713 лв., признал е за основателни и двете вземания и след извършеното съдебно прихващане е осъдил ищците Й да заплатят на Г. разликата от 2713 лв.. С касационното решение от 5. 3. 2010 г., съдът се е произнесъл само по вземането на ответницата Г, като го е счел за неоснователно, но не се е произнесъл за правилността на въззивното решение в останалата му обжалвана част, за която допусната касация – за основателността на вземането на ищците за 1000 лв. и за извършеното прихващане, след като вземането на ответницата Г е отречено от касационния съд. Разпоредбите за недопустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 и на чл. 274, ал. 4 ГПК нямат предвид размера на отделните искове, за разглеждането на които е образувано делото, а крайния резултат, за който е постановено въззивното решение. В случая произнасянето на въззивния съд е за сума надвишаваща 1000 лв. и касационният съд следва да се произнесе изчерпателно по всички въпроси, поставени в касационната жалба.
Настоящият състав на касационния съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението, постановено с решение от 5. 3. 2010 г. по гр. д. № 747/2009 г. на ВКС, състав на трето гражданско отделение, В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Й. и Й. Й. срещу въззивно решение на Русенския окръжен съд по гр. д. № 794/2008 г., с което е обезсилен част от диспозитива на решението на Русенския районен съд по гр. д. № 608/2008 год..
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за разглеждане и произнасяне по касационната жалба на И. и Й. Й. изцяло, както е изложено в мотивите на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: